Home » ПОЕЗИЯ » Враг на смъртта

Враг на смъртта

Враг на смъртта

Салваторе Квазимодо

(За Rossana Sironi)

Не трябваше лика си да изтръгваш
от нас и от света,
– той е частица красота.
Какво да сторим ние,
– вразите на смъртта,
наведени към твоите нозе подобно рози,
гърдите ти, същински виолетки?
Не слово, нито парченце
твой последен ден,
“Не”на земните неща,
“Не”на нашите безсмислени,
човешки досиета.
Печалната луна през лятото,
подобно плъзгаща се във морето котва,
пое мечтите ти,
хълмовете, дърветата,
водата, светлината, тъмнината,
не чезнещите мисли,
а истините,
отделно от ума,
който внезапно е прозрял,
че времето и всичко в бъдеще
са дяволска измислица.
Сега ти си заключена
зад тежки порти
– враг на смъртта.

Кой плаче?
Погуби красотата само за миг,
разкъса я,
остави я смъртно ранена,
без сълзи
за нейната безумна сянка,
надвиснала над всички нас.

Разрушени, самотата и красотата тъй липсват.
Ти пишеш в тъмнина,
във въздуха бележиш името си ,
твоето Не
за всичко, което се натрупва тук
и там отвъд вятъра.
Знам, какво преследваше
във новата си рокля.
Разбирам въпроса , който няма отговор.
Нито за теб, нито за нас.
О, мъх, о, цвят,
о, враг на смъртта.

Превод Стана Апостолова

Салваторе Куазимодо

Салваторе Куазимодо е италиански поет. Един от най-големите поети на 20 век. Лауреат на Нобелова награда за литература за 1959 година.
Роден: 20 август 1901 г., Модика, Италия
Починал: 14 юни 1968 г., Неапол, Италия
Образование: Политехнически университет Милано