Home » ПОЕЗИЯ » Газела на тъмната смърт

Газела на тъмната смърт

Газела на тъмната смърт

(GACELA DE LA MUERTE OSCURA )

ФЕДЕРИКО ГАРСИА ЛОРКА

Искам да заспя съня на ябълките,
да стоя далече от суетенето на гробищата.
Искам да заспя съня на онова дете,
коeто копнееше да разсече сърцето си в морето.

Аз не желая да ми разказват как трупът запазва кръвта,
как разлагащата се уста продължава да моли за вода.
Предпочитам да не слушам за изтезанията на тревата,
нито за змийското гърло на луната преди зазоряване.

Искам да заспя за кратко, за секунда, за минута, за век,
но желая всички да знаят, че все още съм жив,
че имам злато в устните, че съм малкият приятел на западния вятър,
че съм огромната сянка на собствените си сълзи.

Когато разсъмва, наметнете някакъв воал над мен
защото зората ще хвърля с шепи мравки върху ми,
налейте малко твърда вода върху обувките ми
така че скорпионовите нокти на заревото да се изхлузят.

Защото искам да заспя съня на ябълките,
и да науча песента на оплаквачките, изчистваща цялата земя от мен,
защото искам да живея с онова тъмно дете,
което копнееше да разсече сърцето на морето.

Превод от английски

Стана Апостолова

ФЕДЕРИКО ГАРСИА ЛОРКА
(FEDERICO GARCIA LORCA )

 

Газела на Тъмната Смърт” е може би най-пълното описание на естеството на смъртта, в творчеството на Федерико Гарсия Лорка . Предполагам, Лорка не е подозирал, че това проникновено изследване с литературни изразни средства, ще бъде най-известното му и амбициозно стихотворение.

Втората строфа напомня , че човешките същества се нуждаят от натурализъм в бита, но не и в поезията, където необходимостта от безсмъртие, се противопоставя на вродения страх от смъртта,  конфликтните емоции страх и желание, пронизващи цялото ни съществуване, вдъхват виталност и жизнени сили. Във втората строфа всъщност се оказва, че Лорка изразява желание за пълна смърт и че той има смелостта да я приеме.

В “Газела на Тъмната Смърт”, природата се описва като пълноценна част от човешкия живот, макар първоначално нейното присъствие да е страховито.. Последният ред на поемата предполага, че самият акт на оплакване представлява победа над смъртта. Плачът очиства.

За всеки застанал лице в лице с може би най-ужасяващия факт, че тялото му ще се разложи, дълбокото опоетизиране на смъртта е разтърсващо – поемата е уникална със своята образност. Творбата на недостижимия Лорка също се занимава с времето, и по-специално с тенденцията в западната цивилизация да се живее в настоящето, без да се обръща внимание на вечните, универсални възможности за време.

В крайна сметка, в “Газела на Тъмната Смърт” Федерико Гарсиа Лорка се стреми да представи своето безразличие към физическата смърт. Читателят му вярва, защото авторът смята, че той може да се запомни, ако хората осъзнаят неговите постижения, или ако самият той запази мистичното съзнание, което се символизира от плода на знанието, ябълката. В това търсене на смисъла, поемата показва универсалния стремеж към ценностите в човешкия живот. Природата се превръща в трансформираща сила, способна да лиши тленния лирически герой от плътта и да разкрие безсмъртна му душа.

Стана Апостолова