Home » АВТОРИ » Е » Елка Стоянова » За лодките и хората

За лодките и хората

За лодките и хората

Eлка Стоянова

Беше тих, мълчалив.
Често там, на брега,
в хоризонта се взираше кротко.
И когато след време
баща му умря,
взе му лодката.

Не написа
на скулата* име, макар
непрестанно да й говореше.
Ни веднъж не я пусна
в морето- в хангар
я затвори.

Ту е бурно, ту вятър,
ту дъжд го възпре,
ту веслото й нещо кривяло.
Даже лодката
беше забравила, че
е за плаване.

И се сменяха зими
със топли лета,
ала той не посмя да отплава.
Двама – лодка и мъж –
на брега, на брега
остаряват.

След години синът му
във тоя хангар
я намери, платнището свлече.
И на своя баща,
вече толкова стар,
я нарече.

Разтанцува се вятърът
в бяло платно,
от солта побеляха веслата.
И отплаваха в залеза
двама – синът
и бащата.

*скула – страничният борд на лодка