Home » АВТОРИ » В » Ваньо Вълчев » За новата книга на Ваньо Вълчев, НОФОФ

За новата книга на Ваньо Вълчев, НОФОФ

nofof_cover „НОФОФ“, или как читалищна библиотекарка и митнически полицай планират да променят страната из основи

Някогашна библиотекарка, бивш митничар, селски даскал и внук на активен борец-номенклатурчик са само малка част от колоритните персонажи, с които ни среща сатирикът Ваньо Вълчев в романаНОФОФ („Национален отечествен фронт за освобождение на Фанагория“).

„Телефон все ни свързва, телефон ни дели…“ – звучи ви познато, нали? Този път авторът на любимия на няколко поколения рефрен от песента „Телефонна любов“ – Ваньо Вълчев, ни запознава не с нежната си лирика, а с безмилостния си сатиричен език в книгата „Национален отечествен фронт за освобождение на Фанагория“ (накратко НОФОФ).

„Една бяла жена с яко втасала пазва“, представяща се за княгиня Чечке Дуло (бившата читалищна библиотекарка Жечка Дулева), някогашният митнически полицай Юрдан Зайков (вече именуващ се Юкбоил Дван), на когото собствената му съпруга лепва етикетите „идиот“ и „левак“, учителят Тонко Тончев (прекръстен на Колобър Сикофант), който се моли „само да не сменят пак учебниците“, защото „тъкмо беше научил какво пише в сегашните“ и Феликс Хайдутов (по-късно добавил „-Поборников“ към фамилията си), който е горд наследник на номенклатурен род са едва част от запомнящите се герои, с които Вълчев радва ценителите на черния хумор и съвременната политическа сатира, типична за тукашните ширини. Представителите на НОФОФ са твърдо решени да изпълнят великата си мисия: да вземат властта и да променят страната из основи. Едничката им цел напълно оправдава всякакви средства, така че чудатите персонажи на Вълчев няма да се поколебаят и за миг да мамят, бият, заплашват, изнудват, раздават (но и взимат) щедри подкупи – все такива „прозаични“ неща, които сякаш са повече от обичайни за политическия пейзаж на Балканите. Но не всичко върви по план – след серия чутовни гафове финансирането им секва, а оставени сами на себе си, пишман патриотите са още по-силно устремени към така бленуваната власт…

Ваньо Вълчев е автор на едни от най-знаковите текстове в българската естрада, сред които „Телефонна любов“, „А дали е така“ и „Огън от любов“. Наред с галещата ухото лирика, днес той е популярен и с неповторимия си хумор, който за пореден път гарантира истинско забавление на страниците на новия роман на издателство „Сиела“.

*
НОФОФ е роман, който се чете на един дъх. Малцина са авторите, които могат да разказват толкова увлекателно. Блестящ пример за съвременна политическа сатира.“

Иво Сиромахов, автор на „Българско криминале

Откъс от „НОФОФ“, Ваньо Вълчев

Вече се виждаше чугунената тръба, когато Багериста усети нов порив на жажда за работа и бръкна отново под седалката си. Това наложи да управлява машината с една ръка. Тя пък поради недостатъчно оросяване с бира трепна. Стрелата с челюстите вместо надолу тръгна на­горе. И откърши един клон. Лошото е, че падайки, този клон раздра тензуха на баба Гугутка от втория етаж, а тя го бе мон­тирала на прозореца на кухнята – срещу мухи денем и комари нощем. И понеже отдавна центърът на живота є бе преместен от спалнята в кухнята, баба Гугутка страшно се разлюти на това брутално посегателство над личното є пространство.

Забелязали ли сте колко одухотворено става лицето на жената, когато реши да извърши някоя гадост? Очите на баба Гугутка светнаха с метален блясък. Лицето є придоби вид на подобрявано от начинаещ козметичен хирург. Върху това лице Монализовата є усмивка замръзна сатанински. Тя издърпа чек­меджето, дето държеше тетрадките си с готварски рецепти и модели за плетки на една кука. Измъкна от дъното тефтерче с надпис „Гражданско общество – имена и адреси“. Тук пазе­ше телефони, имена и адреси на всякакъв вид професионални организатори на спонтанни протести и демонстрации. Без ко­лебание разгърна на „Природозащитници“. Първото име беше на господин Хампарцум, а срещу него бе отбелязано „Тъмно­зелени“. Развълнувано и с отработен пенсионерски патос баба Гугутка разказа задъхана на господин Хампарцум как властта руши вековните традиции, като разорава градинките на граж­даните и сече дърветата, с което оставя „Героично минало“ без бели дробове.

– Благодаря, мила госпожо! Вашият сигнал е важен за нас. Да ви даде Бог здравето на планинска скала. Да посадите млада фиданка и да сте жива и здрава, докато тя стигне до дванайсе­тия етаж на вашия жилищен блок! Радост да озари дните ви и гугутки да ви гукат на прозореца! Идваме! – с повече радост, отколкото загриженост рече господин Хампарцум. Отдавна не бяха споменавали организацията му и не го бяха канили ни за интервю, ни за важна екологична експертиза.

И господин Хампарцум извади мобилния си телефон….

– Ало!

– Господин Темелски? Хампарцум съм. Тъмнозелени. Еко проблем!

– Светът ли има екологични проблеми, или еколозите имат световни проблеми? Ха-ха! Кажи бе, Пърцумче?

– Можем да подлеем малко вода на общинарите.

– В смисъл?

– Сеч и изкореняване. Обществено недоволство. Яхваме събитието!

– Хубаво, яхвайте го.

– Става дума, господин Темелски…

– Колко?

– Ами 50 активисти, озвучаване, плакати, малко тонизира­щи. 3000.

– Как пък ги натамани, а?

– Ами експресно е. Има рискове.

– Дрън-дрън – рискове! Спуканата тръба в „Героично ми­нало“, нали? Плакати по темата съм ви изработил, дълготрайни са. Озвучаване съм ви дал. Зелени шапки и ленти за ръкавите имате. 1500 и действайте!

– Ама, господин Темелски…

– Без „ама“! 1500. И каса джин за моя сметка. Това е.

– Благодаря, господин Темелски! Да ви даде Бог…

– … здравето на планинска скала. Знам. Измисли нещо ново бе, Пърцумче.

– Благодаря, господин Темелски, винаги можете да разчи­тате на нас!

– Действайте яко, аз съм зад вас!

Темелски прекъсна връзката. „Ако някой е зад тебе, или се крие, или ще ти забие нож“, философски си каза тъмнозеленият Хампарцум, но после набързо изчисли, че 1000 ще останат за него. Пред Вартухито ще декларира 600. И ще има достатъчно лични до следващата акция…

И той разгърна списъка с активните членове…

Но не само тъмнозелените се стягаха.

Защото баба Гугутка звънна и на Зеленик Флоров, с което ангажира граждански и Светлозелените. Зеленик от своя стра­на звънна на Когото Трябва и Той даде код „зелено“…