Home » КНИГИ » За новата поетична книга на Роза Максимова „Асиметрии” ”От двете страни на времето“

За новата поетична книга на Роза Максимова „Асиметрии” ”От двете страни на времето“

Това е книга за един от онези моменти, които пишат стихове. Момент, когато стоиш на ръба на себе си и посрещаш челните удари на живота, които разсичат времето на „преди“ и “след“. Момент, когато осъзнаваш, че най-ценното постижение е да се изправиш и да продължиш. Изход винаги има!”, Роза Максимова

НА СЕДМОТО НЕБЕ НА ПОЕЗИЯТА

НА СЕДМОТО НЕБЕ
В преддверието му
гъмжи от дяволи.
Обичам те –
а няма смисъл.
Обичаш ме –
и няма смисъл.
Да живее безсмислието!

Не са толкова много областите на човешката култура, които обладават такава дълбочина, сила и продължителност на въздействието както изкуството. Сред всички изкуства, които владее човекът, едно от най-почетните места заема изкуството на поетическото слово. Като че ли да поправи несъвършенствата на конкретната действителност, поетичното слово създава нова, изчистена и художествено концептуална жизнена среда. Роза Максимова с нейната съхранена индивидуалност и фино боравене със словото е поет в смисъла на Белински. (“Поетът е преди всичко човек, след това гражданин на своята земя и дете на своето време”, Белински)

ТОЧКА
Този път не плаках –
взех се в ръце.
Направих си маска
от кал –
същата,
от която исках да те измъкна.
Облякох си роклята на точки
и закрачих –
точка
на една история.

Забележителна в своето майсторство да каже с възможно най-малко думи най-много, тя е толкова многопластова и докосваща в своите стихове, че се сещам за една мисъл на великия Гьоте: “Живото усещане на действителността и способността да го предадеш те прави поет.”

ЮЛИ
Играят раците на зарове,
преяли гларуси на пръсти стъпват.
Рибите танцуват валс
и вятърът издига замъци от пясък.
Далечен фар стеснително намига,
флиртува с лодките.
Морето, уталожено след скитане,
изтяга гръб, въздиша.
И пише стихове.
Слънцето безгрижно пие бира,
под розовия си чадър от мида,
съвсем, ама съвсем нехае милото
за влюбените във четвъртък.

Поезията на авторката е изпълнени с цветове, багрите са наситени, ярки, жизнеутвърждаващи. Всъщност в своите хайку тристишия тя го е заявила по категоричен начин:

• • •
Небесна дъга.
Под нея няма място
за безцветни хора.

Ако отварям често прекрасно оформената поетична книга на поетесата „Асиметрии”/”От двете страни на времето“, това е за да почета нейните хайку стихове.

• • •
Разхвърляни смокинови листа –
гардеробът на Ева
преди среща с Адам.

• • •
Ден за прошка.
Пред нас – цяла година
за грешки.

• • •
Звън на камбанки
в коледната нощ. Детето
на прозореца съм аз.

Майсторството на авторката се състои в способността й да интегрира в няколко стиха паралелно развиващи се смисли, сплитайки ги в сложно и прекрасно цяло. Но както е отбелязал Ибсен, за да имаш основание за творчество, трябва и собствения ти живот да е съдържателен. Най-завладяващото в тази поезия е искреността на изповедта.

СТРАХ
Боя се
от оня страшен съд,
пред който заставам
приведена
под тежестта
на кръста.

Идеята произлиза от корените на светоусещането на художника, тя е обусловена от отношението му към действителността. А отношението на Роза Максимова може да се опише с една дума – любов.

Анализът на различните страни на поетическата структура на стихосбирката би бил непълен, ако подминем въпроса за езика. Авторката е отдадена на езика и оперира със словото, опирайки се на речевия опит на своя народ по един виртуозно уникален начин.

В крайна сметка усещането за съпричастност на читателя е ноповторимо, експресивното въздействие безспорно и резултатът изразителен.

Стана Апостолова

 

 

Роза-МаксимоваРоза Максимова

Роза Максимова е родена във Варна, но живее и работи в Бургас. Досега тя има издадени две книги – „В средата на мига“ (изд. „Калоянов“, 2000 г.) и „Дъждовна жена“ (изд. „Калоянов“, 2004 г.) Публикувала е също стихове и хайку в антологии и периодични издания. Нейни стихове са преведени на английски, френски и руски език.