Home » ПРОЗА » Избор

Избор

Избор

Стана Апостолова

“На всички, посветили живота си на учителската професия.”

Случайно попадна на кампания в университета. Събираха доброволци за начални учители, защото в някои села първокласниците не можеха да почнат учебната година – нямаше кандидати. Той се записа, даваха им възможност да продължат следването дистанционно.
Класът се състоеше от седемнадесет деца, половината от циганския етнос, които не знаеха да говорят на български. В селото живееха малко хора. Имаше една кръчма, една бакалия и много празни, отдавна изоставени къщи. Работата с децата беше изключително трудна, а с някои от тях безнадеждна. Мая изпъкваше помежду им като бисер в калта на слънце. Знаеше да чете, да пише и смяташе безпогрешно.
Младият двадесет и две годишен учител не обичаше да се отказва от поетите задължения и тя му беше спасителният пояс, за да не се удави в морето на безсилието.
С кръгло бяло лице, изпъкнали сини очи и доста голяма уста, това малко и слабо момиче винаги отговаряше на неговите въпроси в часовете.
През януари учителят-студент отиде да положи изпитите си в университета и ваканцията на неговите ученици се удължи. Когато се върна, зимата беше господарка в селото. Той тръгна от къща на къща в поледицата, да събира децата. Улицата, на която живееше Мая беше крайна, покрита с лед и сняг. Спря до оградата на двора и не можа да повярва на очите си. Майката, дебела и разчорлена, биеше детето пред заледеното стълбище на къщата и го събличаше с крясъци.
– Аз нали ти казах да прибереш прането преди да завали! Ще ми четеш книжки и няма да изпълняваш, а! Ще те съблека чисто гола, защото тези дрехи не са твои и ще те изпъдя, да видим кой ще ти даде хляб и книги!
– Мамо, моля ти сеее – детето плачеше, беше останало по потник и гащи и посиняло от студа.
Забелязаха го и двете едновременно. Мая се отскубна от дебелите ръце на майка си и хукна по стълбите, но се подхлъзна и падна. Учителят се обърна и тръгна обратно.

***
Мая се появи последна в училище след ваканцията. Беше с гипсирана ръка. Казваше, че я счупила при подхлъзване в двора.
Младият учител беше сигурен, че детето си счупи ръката на онова непочистено стълбище, когато хукна засрамено, щом го съзря до оградата. Чувстваше се ужасно виновен и обмисляше какво да предприеме. Учителката по музика го помоли да освободи децата за цял ден, че готвят музикална изненада. Той се съгласи с охота, облече си дебелото яке, сложи шала и шапката и се отправи към дома на Мая.
Завари майката да приказва с някаква съседка в двора. Беше навлечена с ватенка на мъжа си и изглеждаше четвъртита. Съседката си отиде и учителят започна:
– Мая е най-ученолюбивата и умна ученичка в класа ми и аз няма да оставя нещата така. Как не ви е срам да малтретирате детето си!
– Какво съм ѝ направила, тя падна сама на стълбите и си счупи ръката!
– Видях как я удряхте и събличахте в студа!
– Някой друг да е видял? Какво се правиш на важен, явно си голтак, щом си дошъл още като студент да работиш на село за мизерна заплата! Няма да ми се месиш в семейството!
– Тогава ще се обадя на „Закрила на детето”, нека социалните да проверят има ли други свидетели, как биете Мая!
Мургавото лице на дебелата повлекана срещу него се зачерви и настъпи коренна промяна в изражението му.
– Няма да го направиш, защото ще хвърлиш петно върху Мая и мъжът ми ще те убие! – тя се мъчеше да го заплашва, но зъбите ѝ взеха да тракат.
Младият учител се обърна рязко и излезе от двора. Надолу по улицата го пресрещна съседката. Без да я пита, започна да го осведомява:
– Детето е хранениче. Майката е мързелива, те бяха много деца, а баща ѝ умря млад. А мъжът ѝ, бащата на Мая е пияница. Но много работи. И изкарва добри пари в кооперацията, викат му „комбайнера”. Ама какво нещо е съдбата! Малката Мая прилича много на дядо си, дето умря млад – той беше такъв рус и кротък, със сини очи…
Жената продължаваше да клюкарства, но даскалът я подмина. Личеше си, че е много ядосан.
Отиде право в работилницата на земеделската кооперация. Завари бащата на Мая да лежи в канала под един камион. Човекът излезе, избърса в едни парцали омаслените си ръце и подаде ръка за здрависване.
– Дошъл съм да си поприказваме за Мая – не пое ръката.
– Тя каза, че днес ще учат песни.
Бащата също беше черноок като съпругата си, но едър и доста по-възрастен, май минаваше петдесетте.
– Знаете ли как си счупи ръката?
– Докторът каза, че ще се оправи. На децата бързо им минава – родителят се усмихваше любезно.
Но младият учител се ядоса още повече
– Разбрах, че всяка вечер се напивате в кръчмата!
Едрият прошарен комбайнер срещу него се намръщи и отговори:
– Моят живот е тежък, алкохолът ме отпуска. Ти за какво си дошъл?
– Заради Мая… – но беше прекъснат.
– Добре, ще ти разкажа с две думи. Жената е от бедно семейство, сгреши преди време, забременя, роди скришно Мая, но аз я прибрах и се ожених за нея. Моят баща ме пребиваше до смърт, риташе ме навсякъде и ме осакати. Не мога да имам деца. За мене Мая е всичко в живота. Но върви в комплект с майка си. Аз ще я изуча и ще ѝ дам всичко, което е необходимо, за да бъде щастлива. Тя тебе те боготвори, затова няма да придирям за държанието ти – комбайнерът гледаше с тежък поглед.
– Добре, и спрете пиенето.

***
Младият учител се прибра в училище, влезе в учителската стая да провери дневника, но не го свърташе. Отиде до класната стая, децата пееха. Извини се и повика Мая да излезе. Русото момиче излезе, той я хвана за здравата ръка и я поведе към една празна стая. Тя седна на първия чин, като внимателно опря гипсираната си ръчичка, но не го поглеждаше. Той седна срещу нея и каза:
– Няма какво да се срамуваш от мене. Голотата не е срамна, дрехите ни пазят от студа. А ти си дете.
Тя го погледна, големите ѝ сини очи се напълниха със сълзи, които закапаха върху чина.
– Аз съм храненица… – гласът на малкото момиче се разтрепери и то не можа да продължи.
– Не си храненица, приличаш на бащата на майка си, той е бил синеок, но е умрял млад. Майка ти е много по-млада от баща ти, не е искала да го вземе, затова те е родила тайно, но после вече не е можела да те остави в дом и заради тебе се е оженила за баща ти. Така му се е наложило да осинови собственото си дете.
Младият учител говореше толкова убедително, че Мая не мигна нито веднъж, докато го слушаше.
– Татко ми е обещал да ме изучи, ако се старая.
– Ти си много способна и трябва да повярваш в себе си.
– Мама не е виновна, че си счупих ръката.
– Не е, аз станах причина да хукнеш по стълбите, но и аз не съм виновен. Ще ти мине. Повиках те да ти кажа една от десетте божи заповеди.
Изпъкналите очи на малката ученичка светнаха. Нейната любознателност беше много голяма.
– Аз ходя с баба на църква, ама не съм ги чувала десетте божи заповеди.
– Една от тях гласи: „Почитай баща си и майка си.
Мая премигна, погледна своя млад учител замислено, и си призна чистосърдечно:
– Това е много обикновено. Аз очаквах нещо по-важно.
– Уж е обикновено, а не можеш да го изпълняваш. Презираш майка си!
Малкото момиче се изчерви:
– Тя много често ме бие и аз… – детето заекна. – аз мислено я наричах „некадърна домашна прислужница”, когато плачех.
– Всеки прави своя избор, ти може да избереш да почиташ майка си въпреки нейните действия.

***
Учителят остана до края на учебната година. Отложи държавните си изпити за бакалавър заради децата. Когато на тържеството при раздаване на свидетелствата връчи първо на пълната отличничка Мая свидетелството и се наведе към нея да поеме букета ѝ, тя му прошепна:
– Мама вече въобще не ме бие, а татко ми купи компютър.
Младият мъж се разплака. Знаеше, че никога няма да забрави така изречената благодарност.