Home » ИНТЕРВЮТА » Имам свободата да описвам това, което ме вълнува към даден момент

Имам свободата да описвам това, което ме вълнува към даден момент

Роза МАКСИМОВА

Стана, ти си автор на поезия, книжки за деца, криминални и исторически романи, а неотдавна ни поднесе и тийнроман. Как стигна до идеята да опишеш проблемите на съвременните тийнейджъри?
-Литературният изказ отдалечава или отчуждава обикновената реч, но парадоксално, той ни довежда до едно по-плътно, по-интимно притежание на познание. Аз обичам лаконичната му простота или пък тихата му ненатрапчива уравновесеност, независимо от жанра. Имам свободата да описвам това, което ме вълнува към даден момент. През късната есен на 2014 година ме развълнува идеята да напиша новела за тийнейджъри.
– По-възрастното поколение обикновено негодува срещу младите, не ги харесва, критикува ги. А ти си на страната на тези млади хора и преобръщаш представата на възрастните за тийнейджърите. Това дълбоко познаване на психиката и проблемите на младите сигурно се корени и в твоята професия на учител. Имат ли прототипи героите ти сред твоите бивши ученици, или са изцяло измислени?
-Фактът, че ние винаги тълкуваме литературните творби в известна степен от гледна точка на собствените си интереси, грижи и размисли, може да бъде една от причините, поради които определени литературни произведения съхраняват своята ценност през вековете. “Ценност” е преходен термин. Той означава всичко онова, което се цени от дадени хора в специфична ситуация, според определени критерии и от гледна точка на дадена цел. Твърденията на различните поколения се движат вътре в една често невидима мрежа от ценностни категории; затова възрастното поколение критикува, а младото негодува. Относно прототипите – в книгите си нямам конкретни прототипи, но много често читателите споделят, че намират характерите идентични с конкретни личности от тяхното обкръжение.
– В романа ти „Облог“ действието се развива в САЩ – една много различна действителност от нашата – и като география, и като психология, и като начин на мислене. Но проблемите на героите в романа са като че ли общи за всички – парите, отношенията с родителите, болест на близък и борбата с нея, любовта… Как „влезе“ в душите на героите си тийнейджъри?
-Един роман трябва да има достатъчно добър сюжет, за да държи интереса на читателя, и герои, които са истински, за да накарат четящия да се интересува от тях. Опитът ми като учител на тийнейджъри ми помогна с образите, а идеята беше налице – три приятелки са „топ три”, учат в елитно частно училище, но нищо не е такова, каквото изглежда. Време – първият срок на десети клас, място – училището, атмосфера – Сан Франциско 2015 година. След това: достоверност, вълнуваща поредица от събития и вътрешни конфликти на героите.
– Кой беше първият ти читател и критик на романа?
– Написах тийнромана заради своята внучка тийнейджърка, която живее в Сан Франциско, Калифорния. Но тя щеше да остане единственият ми читател, ако не беше литературният критик Георги Николов, който прочете ръкописа, написа отзив и ме поощри да го издам.
– Този роман е драматизиран и неотдавна бе поставен на сцена от младите актьори от театралната школа на Румяна Кралева. Разкажи ни за този проект – как се роди идеята за драматизиране, как го приеха децата – актьори и публика?
-На литературната премиера на романа в Писателския дом, Бургас, поканих актрисата Румяна Кралева да чете пред публиката. Подарих й книгата, а тя от своя страна я дала на младите артисти от театралната школа към читалище „Светлина” в Поморие да я прочетат. Идеята за драматизация беше тяхна, а аз им написах сценарий. Екипът, реализирал уникалния проект, е: Румяна Кралева – режисьор, сценография – Лидия Атанасова, музика – Теодора Кралева и актьорите Веселина Янева, Сияна Христова, Мари Никол Маркова, Мила Николова, Димана Офилова, Габриела Господинова, Николета Колева, Христина Димитрова, Живко Желев, Кристиян Панайотов, Иво Русков, Витали Раду, Тодор Иванов, Паиско Чакъров и Евгени Кьосев. Премиерата се състоя на 30 юни 2016 г. в читалище “Светлина 1939” в град Поморие. Понеже текстът е за двучасово представление, са направени доста съкращения, за да се вмести в един час. За мене актьорското майсторство на артистите, участващи в пиесата, е на завидно ниво. Бях очарована. Сценографията на Лидия Атанасова е много оригинална. Музиката на Теодора Кралева е органично вплетена и подсилваше въздействието. За безспорния успех на представлението съдя по най-младата публика. В залата гледаха множество малки деца, които пазеха тишина и се натъжаваха заедно с героините. Този спектакъл е истинско постижение на режисьорката Румяна Кралева. Почувствах се много щастлива.
– Ще има ли представление и в Бургас?
-Ще има представления в Поморие, Бургас и в други градове през новия театрален сезон.
– Как ти се струва идеята за създаване на филм по романа? Мислила ли си по този въпрос?
– Сценарият по романа „Облог” е много по-подходящ за ситуационна драма като телевизионен сериал или филм. В Бургас познавам качествени професионалисти – режисьори, оператори, сценографи, които биха могли да се справят с нискобюджетен филм. Като сценарист имам няколко идеи за филми, една от които е „Облог”, но бъдещето ще покаже.
– Би ли написала продължение на романа?
– Не. Историческият ми роман чака своето продължение. В момента привършвам втората книга от поредицата „Блаженства”, а сами разбирате, че се очаква да напиша девет книги по деветте блаженства. Крими романите ми са три от поредицата „Третото око”, там ще има още. А фентъзи поредицата „Сага за тази част от Вселената” също ще бъде продължена – засега са излезли първите два романа. Тази година издадох книга с разкази – „Между роднини”, в момента е на финалната права поетичен сборник „Избрано”. Децата са най-верните ми читатели и докато си почивам между романите, пиша за тях.

Препечатано от в-к “Компас