Home » АВТОРИ » В » Владимир Шумелов » Любовна е-пистола

Любовна е-пистола

ЛЮБОВНА Е-ПИСТОЛА

Владимир Шумелов

Владимир-Шумелов

Владимир Шумелов

 

Здравейте, господин Радев. Казвам се Ваня Дянко-
ва, живея и работя в Попово. Отскоро се занимавам с
писане на поезия и се чувствам малко неуверена. Об-
ръщам се към Вас за съдействие и помощ. Извинете ме
за притеснението, но бих искала да Ви изпратя някои от
моите стихове, за да си кажете мнението и евентуално
да ми дадете някакви съвети. Благодаря Ви предвари-
телно.
С уважение: Ваня Дянкова

Здравейте, Ваня!
Изпращайте, ще ги видя. А иначе откъде имате
имейла ми? И малко сиви към стиховете.
Щастлив ден!
Мирослав Радев

Много Ви благодаря, че се отзовахте на молбата ми.
Изпращам няколко стиха за мнение и съм отворена за
критика, ако се налага. И-мейла Ви взех от интернет.
Чела съм доста Ваши неща и отзиви за книги. Благодаря
отново.
Щастлив ден и на Вас!
Ваня Дянкова

Ваня,
Отговарям бързо и неаналитично, защото в момен-
та довършвам четенето на едно обемно списание (над
300 с. – „Литературен трафик“, може да сте го чували
или виждали, а този 12‑и брой трябва да излезе до края
на месеца). С една дума, от птичи поглед, в стиховете
„има нещо“, но съм убеден, че ще трябва да се пора-
боти. Закачам по тоя повод един текст, който мисля че
ще прочета за 1 октомври – Деня на поезията и музика-
та тук. Той е повече ала-бала и патетичен и надали ще
свърши работа, но все пак. Ще намеря време и съвсем
скоро ще погледна по‑сериозно на опитите ви в поезия-
та (а проза не сте ли опитвали?), но е хубаво да ми пра-
тите и още неща.
Щастливи дни!
М. Р.

Много Ви благодаря за бързия отговор, въпреки ог-
ромните Ви ангажименти. Благодаря Ви и за прикаче-
ния файл. Колко точно и на място е казано всичко! Знам,
че има много неща да уча още, но това „от птичи поглед
в стиховете има нещо“ме обезкуражава малко. Смятате
ли, че от мен изобщо може да стане поетеса? Проза не
съм пробвала да пиша, но обичам да чета, когато имам
време. За списание „Литературен трафик“съм чувала,
естествено – огромен по количество и качество книжен
продукт. Обмисляли ли сте да пуснете безплатен елек-
тронен вариант на списанието в интернет – поне на ста-
рите броеве. Така достъп до него ще има огромна чита-
телска аудитория. Засега Ви оставям да работите и няма
да Ви притеснявам повече. Тази вечер или утре ще Ви
изпратя още някои мои стихотворения.
Спорен и усмихнат ден!
Ваня

Здравей!
И ме извини за отбягването на Ви-обръщението.
Преди няколко години редактирах една сборна книга
на мой стар и по‑възрастен поет, приятел от доста годи-
ни. После Божана Апостолова я издаде в „Жанет 45“в
Пловдив. Мисля, че това е действително нещо, което
може да послужи на поети, които се стремят към най-
доброто.
Надявам се, че ще продължим творческото си об-
щуване (дори и да не сме съгласни по разни неща).
Сърдечно – М. Р.

Много благодаря за антологията на Йордан Станев.
Още тази вечер ще ѝ се посветя. Успях да прочета пър-
вите две поеми: „Притча за лудия“и „Господ“. Втората
ми хареса особено много. Обичам по‑стандартното пи-
сане. Едва ли някога ще успея да се изразявам по този
начин. Но може би с много количествени натрупвания
ще успея в някаква степен да премина и към качестве-
на промяна. Много Ви (ти) благодаря! Изпращам още
няколко стихотворения, които са далеч от пратената
ми класика, и ще очаквам критичното ти мнение. Кое
точно не е добре? Начинът на изразяване или това, че
съм вкопчена в любовната тематика? Това всъщност са
ми първите поетични опити. Нямам нищо публикувано.
Преживях някои житейски катаклизми и те ме провоки-
раха да пробвам да пиша. Не бях изобщо убедена, че
трябва да го правя, но исках да насоча енергията се в
тази посока – по‑добре тук, отколкото към страдание,
самосъжаление и омраза. А ако не се получи нищо, ще
остане зад гърба ми определен житейски опит и ще
знам, че поне съм направила това, което ми е подска-
зало сърцето. Знам, че от всяко дърво свирка не става,
но не знам още от кой вид съм аз. Дано да имам ня-
какъв шанс. Но в крайна сметка нещата не са на живот
и смърт. Ето по тази причина изключително държа на
компетентното ти мнение и ще очаквам разсъжденията
ти относно втората серия стихове, които ти прикачам.
Приятна вечер: Ваня

Ваня,
Тази сутрин отворих писмото ти. Епистоларно стоиш
добре и ти благодаря. После ще отделя и повече вре-
ме на стиховете. Засега няма да кажа нищо, но с повече
работа от твоя страна (и малко помощ от моя) може и
да има някакъв резултат. Ще ти кажа, че не трябва да
спираш, да не отдаваш внимание на стимулите, защото
писането си е преди всичко бачкане. И четене (прика-
чам ти новия брой на списанието, което чета и има още
малко работа по него; доста е голямо и разнотемно, но
когато имаш възможност, поглеждай по нещо в него – и
ме извини, че те затрупвам с текстове, но такава е игра-
та, очаквам и подобно затрупване от твоя страна).
Желая ти светъл (но не горещ ден).
Мирослав Радев

Здравей, Мирославе!
Надявам се да не те притеснявам с моето писмо
и да не преча на работата ти по списанието. Прочетох
антологията на Й. Станев и започвам да чета списание-
то. Виждам, че съм много далеко от подобен начин на
писане. Ако не ти се струва неуместна моята настоятел-
ност, бих искала да разбера какво точно не хареса в сти-
ховете ми. Може ли нещо по‑конкретно? Съгласна съм
с теб, че не може да се разчита на външни стимули за
писане – те са преходни, изчерпващи, не винаги дават
добър резултат, не ти решават проблемите и не те пра-
вят по‑добър в това, което вършиш. Пишещият трябва
да е като войник – трябва да изпълнява съзнателно на-
ложените му заповеди без възражение и оправдания.
Благодаря ти предварително и ме извини, ако съм те
обезпокоила.
Желая ти светъл, а защо не и горещ ден (лятото ско-
ро ще свърши)!
Ваня

Здравей, Ваня!
„Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц.
– Моля ти се… опитоми ме – каза тя.
– На драго сърце – отговори малкият принц, – но
нямам много време. Трябва да потърся приятели и да
проумея много неща.
– Само нещата, които си опитомил, можеш да про-
умееш – каза лисицата. – Хората нямат вече време да
проумяват нищо. Те купуват от търговците готови неща.
Но тъй като няма никакви търговци на приятели, хората
нямат вече приятели. Ако искаш да си имаш приятел –
опитоми ме!
– Какво трябва да направя? – каза малкият принц.
– Трябва да бъдеш много търпелив – отговори ли-
сицата. – Отначало ще седнеш малко по‑далечко от
мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на
окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на
недоразумения. Но всеки нов път ти ще можеш да ся-
даш малко по‑близко…
На другата сутрин малкият принц пак дойде там.
– Ще бъде по‑добре да дохождаш по едно и също
време – каза лисицата: – Ако дохождаш например в
четири часа следобед, аз още от три часа ще почна да
се чувствам щастлива. Колкото пò наближава времето,
толкова по‑щастлива ще се чувствам. В четири часа вече
ще се вълнувам и безпокоя; аз ще узная цената на щас-
тието! Но ако дохождаш в различно време, никога не
ще зная за кое време да приготвя сърцето си… Необхо-
дими са обреди.“

Разбира се, че ми е приятно да общуваме. Въпреки
че си настоятелна, ще говорим за поезията ти конкретно
по малко и постепенно, но повече ще трябва да четеш,
да експериментираш – и най-важното да бъдеш по‑сме-
ла и да не ти пука (какво пишеш), защото смелостта и
искреността са едни от най-важните за пишещия. Кач-
вам ти един файл с две твои неща, едното от които пи-
пнах, но струва ми се неудачно (липсва поанта), а върху
другото също може да се работи; за сравнение съм сло-
жил след твоите няколко стихотворения на Мария Де-
нева (тя е по‑модерна, но е и на повече години от след-
ващата – Искра Йотова, която живее в „дълбоката про-
винция“, но е една отлична поетеса – в подхода дори
към темите, към формата на стиховете – той трябва да
е твърде личен като предпочитания, вкусове и пр. – вж.
това стихотворение „На Виктор Цой“, посветено на по-
чиналия през 1990 г. легендарен фронтмен на руската
рокгрупа „Кино“, което издава предпочитанията на ав-
торката като тип музика и нагласа към света и т. н.). За-
сега спирам, защото станах твърде дълъг и досаден.
Чао и щастлив ден!
Мирослав Радев

Здравей, учителю!
След епистолярното общуване с теб, усещам силен
прилив на енергия. Не знам на какво се дължи това, но
се чувствам добре. Много си деликатен в мнението си
относно моите плахи опити за писане на стихове. Оце-
нявам го. Не че не се досещам, че нищо не става от тях,
но както вече ти писах, за мен това не е трагично, а само
неприятно. В никакъв случай не държа да се наредя сред
графоманите. Твоите съвети за писане бяха много цен-
ни и смятам, че много ще ми помогнат. Направих опит
за по‑нестандартен подход към темата „раздяла“, но не
знам дали се е получило нещо. Разбира се, ще продъл-
жавам да чета и да се уча, ако животът не ме превключи
на друга вълнà. Често ми се е случвало, а може би и на
всеки от нас. Убедена съм, че в 90 % от случаите обстоя-
телствата решават вместо нас. В какво се състои нашият
житейски избор? Може би в това, че след като си попад-
нал във водовъртежа на обстоятелствата, можеш да се
хванеш за бързо плаващата сламка или изсъхнал клон,
но изходът е един и същ – потъваш при всички положе-
ния, ако отново обстоятелствата не ти предложат спа-
сителна лодка. А спасителната лодка-шанс се явява раз-
лично: за някои по‑често, за други по‑рядко. Но за съжа-
ление, колкото и да е важно това, смятам, че отново не
е единствено необходимото. Най-важното е да успееш
да се качиш на нея. В противен случай, има опасност тя
да те подмине, никой да не се надвеси, за да ти пода-
де ръка, и ти просто да не успееш да се възползваш от
случая. Може би сме принудени да приемаме нещата
от живота такива, каквито са – има страхотен, макар
и много стар френски филм, на Клод Соте от 1970 г., с
Мишел Пиколи, Роми Шнайдер и Леа Масари, който
носи същото име „Нещата от живота“– най-баналните,
но същевременно и най-важни за всеки неща. Може би
тук е време да спра с мисловните си излияния, защото
рискувам да стана досадна и скучна.
Щастлива вечер!
Ваня

  1. S.: Не прикачам отделен файл, понеже новото ми

стихотворението е съвсем кратко и следва:

Разбивам стенa от омраза с глава,
изпивам събраната болка във шепи.
Заравям спомени под есенни листа,
събличам одеждите на моите надежди.
Хвърлям ги в огъня – изгарят душата ми.
Въглен недогаснал разпалва ново чувство,
изгубвам посока в море от съдби.
Парещи снежинки се сипят върху нас,
ледени лъчи пробиват тъмнината,
бурята отвява моите мечти –
живи сме, но на различен бряг.

Много си мила. Ето защо ти закачам уърдовския
вариант на книгата си, която е полуготова за печат, два
варианта на корици (снимката е авторска от един при-
ятел в Лондон, който я е снимал през 2011 г. – на елек-
троцентралата Батърсий – оная от „Animals“на Флойд в
стил ар деко; разбира се корицата ще има по‑друг вид),
една стихосбирка на Мария Денева, която подготвихме
току-що, и едни Бележки към мойта книга, които ако
искаш можеш да погледнеш. Това е много и си е цяло
наказание, но ти си послушна, или така ми се струва?
И се пази (лаптоп ли ползваш, или голям компютър, а
очила?). Каква музика обичаш? (И епистоларното се
пише с а, не с я.)
Мирослав

Благодаря за прикачените файлове. Ще започна с
четенето на твоята книга. Ще бъде истинско удоволст-
вие. Разгледах и двата варианта за корица. Много са
ефектни. Ти на кой си се спрял? На мен лично ми допа-
да повече едрия план на електроцентралата, но пък там
се губят двата комина. Ти каква музика слушаш? Аз оби-
чам хубавата музика, без чалгата. Обичам да слушам
както „Пинк Флойд“ (велики са), „Металика“ („Nothing
else matters“ – невероятно прочувствена балада), така и
класическа музика. Пиша ти на компютър от каменната
епоха, купен на старо. Очила все още не използвам, но
скоро ще имам нужда. А защо питаш за очила – да не
съм допуснала някоя печатна грешка? (Взех си бележка
за епистоларното.)
Намерих в Интернет превода на „Молитва“ на Лер-
монтов, направен от Андрей Германов. Не можах да по-
зная, че става въпрос за същото стихотворение. Мисля,
че аз вече съм готова с домашното по превод, което ми
възложи. Не го пращам в отделен файл, защото е крат-
ко. Е, разбира се, не е съвършено, и като отлежи, може
да се пооправи:

Молитва

Във миговете трудни
сбера ли аз в сърцето си тъга,
молитва своя имам си,
повтарям я на глас.
Носят сила тайнствена
живите слова.
И диша непонятна
свещена страст във тях.
С душата често сме във спор,
съмнението ме напуска –
ще ми се да вярвам и да плача,
и ми става леко, леко…
Поздравявам те с една велика песен на „Пинк
Флойд“ – „Wish you are here“, чийто клип можеш да ви-
диш с превод на следния адрес: http://www.youtube.
com/watch?v=1kQJZBOavfc
Ваня

Настина си мила. Целувам те (дано това не те обиж-
да).
М.

Благодаря за целувката. И аз те целувам по лявата
бузка.
Ваня

Снимката на Батърсий е страхотна в едър план. Бла-
годаря. Нищо не каза за превода на Молитва. Не съм го
преписала от интернет. Сама го направих. Още един му-
зикален поздрав, този път със Scorpions „You and I“ на ад-
рес: http://www.youtube.com/watch?v=bwmTZnRgBR0.
Харесваш ли ги?
Ваня

Браво, имаш усет за нещата. Закачам ти един след
друг оригинала от 1839-а и твоята версия, а след това
една по-стара Молитва от 1829-а и превода на Германов
(лека му пръст!). Мисля, че имаш шест минус. Разбира
се, че обичам Скорпиънс, и всичко твърдо и по-меко.
Благодаря ти.
И аз те целувам – по лявото око. А сега чети и пиши…
М.

Един последен музикален поздрав, преди да се
посветя на четене, на адрес: http://www.videoclip.bg/
watch/84438
Ваня

Благодаря ти, „Dark Side Of The Moon“ наистина е ве-
лик. И една последна целувка – 3 см над горната устна.
М.

Благодаря, получих целувката. Една последна це-
лувка по лявото ухо.
Ваня

Извини ме, Ваня, че нарушавам привидното ти спо-
койствие. Просто докато набирах нещо тук, си помислих,
че трябва в близко време да селектираме няколко
твои неща, които да публикуваме в някой литературен
сайт (предполагам, че не си правила опити в тази посо-
ка). Казвам го ей така, но то е необходимо за стимул и
самочувствие.
Аз се опитвам да пиша един роман, който уж съм
започнал преди сто години, но никак го няма – нямам
сюжет, нито ясни герои, нито нищо – просто се казва
Роман (дори без ударение върху о). Това ме поизнервя
донякъде, но си викам – да не ти пука.
Още веднъж се извинявам и те целувам – чакай да
помисля къде – по другото око (докато не си сложила
очила).
М.

Днес следобед се посветих на твоята книга – много
впечатляваща, обогатяваща, респектираща и същевре-
менно написана по много увлекателен начин. Прочетох
повече от половината на един дъх. Не ти писах по‑рано,
защото сега отворих пощата си. Когато чета, затварям
пощата, за да не ме разсейва. В противен случай непре-
къснато гледам имам ли съобщение, а това пречи на
концентрацията ми. Налагам си да бъда дисциплини-
рана. Няма да крия, че днес до 15 ч. нищо не свърших,
освен домашното, което ми възложи, и очаквах писмата
ти. Те ме заредиха с много енергия и желание за работа.

Благодаря ти.
Разкажи ми нещо за романа, който пишеш. Все пак
имаш някаква обща идея за сюжет и за герои. Тази сю-
жетна идея може да претърпи промяна, както и геро-
ите, които ще използваш, в зависимост от посоката, в
която тръгне мисълта ти, но нали отнякъде трябва да
тръгнеш. Аз съм последният човек, който може да даде
съвет на такъв творец като теб, но все пак: не се при-
теснявай, че нещата стават бавно – важно е все пак да
има нещо налице. Всяко написано изречение е „тухла в
стената“ и тя ще бъде изградена рано или късно. Може
да се наложи тухлите да се пренаредят, но това няма
значение. Важно е да ги има.

Благодаря за идеята за литературния сайт. Не съм
публикувала там, макар че съм попадала на такива и
съм чела всякакви неща. Страхувам се, че стиховете ми
не са толкова хубави, за да присъстват в интернет. Смя-
таш ли, че някое от тях има достойнства? Човек трябва
да публикува за самочувствие, но само ако с написано-
то може да се гордее.
Приятна и усмихната вечер!
Целувам те по левия клепач!
Ваня

И аз ти благодаря, миличка. Прикачам ти две неща,
но ти помисли върху стихотворението за конкурса.
Целувки – М.

Здравей, миличка!
Ако си изпила кафето, можеш да ми драснеш нещо.
Целувам те – М.

Здравей, Мирославе.
В момента си пия кафето и пуша като невидяла –
цяла нощ без нито една цигара, само сън – това направо
не е човешко! А ти изпи ли вече твоето кафе?
В.

И аз пуша и пия кафето си с колегата на балкона, но
не като невидял, защото снощи се бях напушил. Всъщ-
ност вчерашният ден въобще не ми хареса. Което няма
значение, защото днешният определено ще е по‑добър.
„Господ е създал хората големи и малки. А Колт създава
своя 38‑и калибър, за да изравни шансовете им.“ Знаеш
ли от кого е?
Целувам и двете ти очи. – М.

Не беше ли О. Хенри? Малко преди да убият пре-
зидента Кенеди в Далас, вечерта, едно ентусиазирано
журналистче от Вашингтон разпалено обяснява в едно
Даласко ресторантче достойнствата на Кенеди на един
непознат стар господин, случайно седнал на масата
му. След като го изслушал, старият господин му казал:
„Момче, Господ е създал големите хора като Кенеди
и малките хора като мене и тебе, а Колт създаде своя
45‑и калибър за да изравни шансовете“. Чела съм това в
една книга по този въпрос преди доста години.
В.

Има разбира се много варианти („Господ е създал
хората, президентът Линкълн им дал свобода, а полковник
Колт е изравнил шансовете им“.), но това е слоган
на револверите „Колт“. Май предпочитам „Глок“, 40‑ти
калибър… Знаеш ли че, О. Хенри умира 48‑годишен, ал-
кохолизиран. Дневната му дажба била малко повече от
2 литра уиски.
М.

А ти знаеш ли това от кого е: „Има две трагедии в
живота: едната е да получиш това, което си желал, дру-
гата е да не го получиш“.
В.

Така е. А това: „И третото: от няколко дни мисис Фе-
дър нямала мира, защото една вечер казах, че бих ис-
кал да съм мъртва котка.“ ?
Апропо, това за двете трагедии е на Б. Шоу.
Май искам да те целуна истински. – М.

От „По-горе билото, майстори!“ на Дж. Д. Селин-
джър, той не почина ли скоро?
В.

Ваня, ще поработя докъм обяд. Желая ти и на теб
ползотворна работа или каквото там ще правиш. Но си-
гурно няма да издържа и след 12 ще ти драсна някой
ред.
Ако не искаш – няма.
Целувка – М.
Ползотворна работа и нещо за разведряване:
„В този момент усетих настойчиво потупване, едва
ли не удар, по рамото откъм стола на Чарлс. Обърнах
се към него. Сега той седеше сравнително нормално на
стола – само дето беше подвил единия крак под себе
си.
– Какво е казала едната стена на другата? – попита
пискливо той. – Това е гатанка!
Завъртях замислено очи към тавана и повторих
гласно въпроса. След това погледнах Чарлс с озадачено
изражение и казах, че се предавам.
– Ще се срещнем на ъгъла! – отекна с всичка сила
зашеметяващият отговор.
Самият Чарлс го посрещна с неимоверен възторг.
Той се разсмя до припадък. Наложи се дори Есме да
стане и да го потупа по гърба, сякаш се беше задавил
от кашлица.
– Хайде стига – каза тя и си седна на мястото. – Той
задава тази гатанка на всеки срещнат и всеки път се за-
лива от смях. Обикновено се забравя, когато се смее.
Престани, моля ти се!
– Това е една от най-хубавите гатанки, дето съм
чувал – казах аз, наблюдавайки Чарлс, който малко по
малко се съвземаше.“
(„На Есме – с обич и омерзение“, Дж. Д. Селинджър)
В.

„На Есме – с обич и омерзение“ е наистина велик
разказ. Благодаря ти.
Целувка – там, където позволиш и ти е приятно.
М.

Благодаря, лека работа! Към 12.30 ч. имам едно из-
лизане. Не знам кога ще се върна. Чао! – В.
Приятно излизане (ако още не си излязла). Пази
се. (Във връзка с дъждовете ти прикачам и едни кратки
неща.)
Целувам те – М.

Разказите са страхотни. Твои са нали? Първият си-
гурно е от втората ти книга.
В.

Дали са готини, не знам, но са мои. Е, завърна се,
изчаках се. Добре ли си?
Иска ми се да те целуна – М.
Да, имах да свърша някои важни дела, но вече съм
пред компа. А ти успя ли да поработиш? Не се изморя-
вай много – работата никога не свършва за този, който
си я търси.
Между другото, сигурно знаеш, че тази година се
навършиха 107 г. от рождението на Бекет. И няколко ци-
тата от него, които са ми любими:
„Всички сме родени луди. Някои оставаме такива.“
„Няма значение. Опитай отново. Провали се отно-
во. Провали се по‑добре.“
Целувки: Ваня

К’во ви става бе – има ли хора, които четат С. Бекет
още? Аз обичам и Бекет, и Селинджър, но все пак пред-
почитам Бекет. Селинджър е някак си прекалено фин

за мен, мистично далечен (връзките му с дзен и пр.).

Звучи парадоксално, но е така. Съвсем по друг начин

въздейства писането на, да речем, Реймънд Карвър и
куп американци преди и след него – от тях наистина на-
учаваш хватките, техниките и пр. Но толкова.
Ако ми позволиш, целувам пръстите ти. – М.
Е, кой не е чел „В очакване на Годо“ на Бекет или
„Спасителят в ръжта“ на Селинджър. От Реймънд Кар-
вър съм чела само поезия… Опа, засякоха ни се писма-
та. Виждам, че си ми писал. Веднага ще го отворя, като
изпратя моето писмо.
В.

Всъщност не знам дали успях, защото набирам, ре-
дактирам и върша куп канцеларска работа… После ще
сглобявам, пак ще чета и т. н….
А ти си почивай. Знаеш ли кое е последното изре-
чение
на предпоследната ми книга „Цветните спомени
на греха“ ? „Мисля, че книгите могат да почакат, но хо-
рата не“. Сигурно не е велико, но е вярно. Когато взема
новата си книга от печат, ще ти пиша, за да ми сложиш
адреса си и да ти пратя някоя книжка.
Когато се сещаш, ми пращай по някой знак, че си
жива.
М.

Благодаря за информацията за списанието. Попада-
ли са ми стари броеве от него. Не гледай песимистично
на нещата – те винаги стават рано или късно.
Много ми хареса последното изречение от книгата
ти. Но всъщност зависи за кои хора става въпрос – въ-
прос на приоритет. Не могат да чакат хората, които имат
огромно значение в твоите очи, а останалите не е про-
блем да си почакат, нали?
В.

Миличка, май не съм мислил в тая посока, когато
съм го изтръскал тоя финал. Пък знаеш ли? Ще помисля.
Сега ще почета малко върху екрана, за да пооправя
някой и друг текст, но това няма да ми пречи да мисля
за теб.
М.

Не, финалът е добър. С възможност за свободна ин-
терпретация. Подразбира се, че става въпрос за важни-
те хора. Не се притеснявай, просто си разсъждавах…
В.

Искаш ли да видиш как някои са писали през 80‑те
поезия (погледни стиховете в прикачения файл)?
Аз си чета, но ако искаш да ми досаждаш – давай, за
мен е удоволствие и не ми пречи, стига ти да го искаш и
да не ти отнема време…
Целувки – М.

Благодаря за антологията. Сега ще я прегледам. Все
пак не искам да съм такава голяма досадница (само
малка, надявам се), затова те оставям да работиш. Кога-
то имаш възможност, тогава пиши.
Целувки: Ваня

Леко ще досадя, ако може. Прочетох стихотворени-
ята от 80‑те. Все пак хората са живели в друго време,
били са с друга ценностна система, вярвали са в побе-
дата на комунизма, на повелите на партийните друга-
ри – нали знаеш „битието определя съзнанието“ и тем
подобни. Така че за тогава си е било добро, особено,
ако е било написано от детето на някой партиен дру-
гар. Детето на партийния другар и партийният другар не
могат да пишат лоши стихове. Те са с висок социалисти-
чески морал, или нещо такова. Хубаво е човек да може
да сравнява. Дори миналото да не му харесва, пак има
какво да се види в него, за добро или за лошо.
В.

Ти си не само мила, умна си. Така е – трябва да по-
знаваме миналото си, а и такава е целта на подобни из-
дания; пък и пишат в една остаряла стилистика (тя личи
и при филмите особено от едни по‑стари години, неза-
висимо, че са много хубави).
Понякога ми се иска да те целуна по устните (ако
използваме стилистиката на ония години).
М.

Благодаря за комплимента. Много си мил. Отдавна
не съм получавала такива от интелигентен и талантлив
мъж като теб. Ето, поднасям ти устните си – можеш да ги
целуваш колкото искаш. – В.
Дано не прозвуча леконравно. Не бих искала. – В.
Благодаря, Ваня, имаш сладки устни. Не бих се от-
къснал от тях, но колегата ме юрка да пием бира и тук в

края на работния ден става прекалено шумно. Все пак с

последни сили ти закачам два не толкова изискани къси

наратива.

Наистина искам устните ти.
М.

Благодаря, приятно пиене на бира и приятна вечер!
В.

Ще мисля за теб. Целувам те – М.
Добре, до утре! – В.

Добре. Малко ти се сърдя, затова затварям пощата
за час, за да не ме дразни и възбужда. Ще поработя, но
едното ми мозъчно полукълбо май ще е при теб.
М.

Здравей! Имам проблем с интернет. Едва отворих
пощата си. Не знам ще успея ли успешно да изпра-
тя това съобщение. Така че не се сърди. На линия съм
вече, ако пак не стане нещо с интернета. Лека работа!
Ваня

Днес е утре, главата ми пуши, отивам да правя кафе
и те целувам.
Вече слушам Highway star и пия кафе.
М.

Там ли си? Получи ли съобщението ми? Highway star
на Deep Purple е малко тежичка за мен, но пък е хубава
за разсънване и зареждане. Perfect Strangers, Black night
или Hash е нещо по‑различно. Но всяка песен носи своя
неповторим чар. Така е и при хората. Всеки човек носи
мелодията на своя живот (тъжна или весела) – трябва
да се вслушаме в нея и ще го открием, или преоткрием.
Проблемът на хората е, мисля, в оглушаването им – не
умеят да чуват, или ако чуват, не могат да слушат.
В.

Тук съм, чаках те. Проблемът на хората е, че не само
са глухи, но и слепи. Но както се казва – техен проблем.
Нашият е да пишем по‑добре, а аз не съм забравил съв-
сем с какво почнахме – така че хайде да попишеш мал-
ко поезия.
Отделно от това искам да те целувам.
М.

Честно казано, нямам желание за писане. На етап
четене съм, но май и това не върша както трябва. През
вечер две – гости, системно недоспиване, после главата
тежи и в нея – нищо. Докато си наместя мозъка – денят
минал и отново всичко се повтаря. Като прибавим към
това и някои лични проблеми – коктейлът е готов, но не
с това, с което ми се иска. Не ми се ще да го изпия, но
нямам избор – животът това ми предлага. Всеки път си
мисля, че този коктейл ще е последният и следващият
аз ще си го направя, но винаги се оказва, че се лъжа.
Следва време за размисъл, което не води доникъде.
Както и да е, това са си мои проблеми и не искам по
никакъв начин да те ангажирам с тях. При теб как върви
писането? Успяваш ли да съчетаваш нещата?
В.

И при мен, честно казано, нещата стоят по подобен
начин. Което не трябва да ни хвърля в поредната песи-
мистична яма. Опитвам се, разбира се, да пиша, но не
е това, което трябва. Все намирам странични неща, с
които да отложа главното писане. Сетих се една хуба-
ва сентенция от романа „Черната кутия“ (не тая на Алек
Попов или Майкъл Конъли) на евреина Амос Оз: „За да
запълни празния си, стерилен живот, човек или увисва
на врата на другите, или се протяга към гърлата им“ (ци-
тат от Ерих Хофер в „Истинският вярващ“). Ще ми се да
вярвам, че не приличаме на него. Ще ми се да те опоз-
навам по малко, бавно и внимателно. Приятно ми е да
ми пишеш каквото и да е. Приятно ми е да мисля за теб.
Искам и да те целувам, но мисля че бързам. Защото то-
гава ще те пожелая.
М.

Благодаря за моралната подкрепа и за хубавите
думи. Не знам дали е рано за целувки, но понякога в оч-
акване на точното време, изгубваме мига, в който нещо
е можело да се случи. Изпращам ти поредното си тъпо
стихотворение, което написах преди няколко дни. Си-
гурно пак нищо не се е получило, но това няма голямо
значение за мен. Важно е, че съм разтоварила част от
негативизма си. Пействам го тук, а не в отделен файл.

Не искам да съм част
от твоя земен и реален свят,
шум от тракането на чинии,
звук от прахосмукачка,
вик на плачещо дете.
Аз имам свой измислен свят –
вървя по лунната пътека,
споделям с хора непознати,
обичам тайнствения здрач,
посрещам изгрева със стих.
Лутам се сред двата свята –
опитвам да ги събера,
разбирам, но е вече късно,
че аз живяла съм в лъжа.
Ваня

Мила Ваня, този път почти се е получило – търси
конкретиката, там е заровено кучето. Все пак искаш ли
да помислим кое стихотворение – това или някое от
предните – да пратиш за конкурс? Не че е важно, както
казваш, но трябва да се спазва олимпийския принцип.
Не искам да се чувстваш тъжна, празна и екзистен-
циално запокитена в небитието като някакъв герой на
Бекет… Засега ми харесва мисълта за теб, опитвам се да
я приглуша, но не мога. Искам да те целувам, но знам,
че скоро и това няма да е достатъчно. Както и да е. Няма
да изпуснем мига, не се страхувай.
Целувам те там, където ти е най-приятно!
М. (Пиши ми отвреме-навреме – може и по едно
изречение.)

Благодаря за протегната ръка. Мисля, че не съм
готова да участвам в какъвто и да е конкурс. Дори за-
ради олимпийския принцип. Когато нещата се полу-
чат наистина както трябва, тогава ще пробвам. Засега
ще пиша за себе си, за да натрупам опит, да постигна
умението да прозирам начина, по който трябва да из-
разя нещо – не само формата, а и изграждането било
на образа, било на картината, било на идеята. Това ми
липсва. Както точно го каза, липсва конкретиката. А
сега няколко мисли
за живота, които по‑мъдри хора от
нас са казали:
„Всеки чува това, което казваш. Приятелите слушат
това, което казваш. Най-добрите приятели чуват това,
което не казваш.“
„На човек му отнема една минута да хлътне по ня-
кой, един час да хареса някой и един ден да се влюби в
някой – но и един живот не стига, за да забрави някой.“
„Един човек казал на Буда: Аз искам щастие. Буда
му отговорил: махни „Аз“ – това е егото. После махни
„искам“ – това е желанието. Виж как накрая оставаш
само с „щастие.“
„Обичай ме, когато най-малко заслужавам, защото
точно тогава наистина имам нужда.“
„Трябва да минем през доста голям брой глупави
жени, за да забравим умната.“
„Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? За-
щото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли.
Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив
и винаги се усмихвай. Живей за себе си и запомни –
преди да говориш – слушай, преди да пишеш – мисли,
преди да нараниш – чувствай, преди да мразиш – оби-
чай, преди да се предадеш – опитай! Преди да умреш –
ЖИВЕЙ!“ (последното е на Шекспир).
Мисля, че засега тези мъдри мисли стигат. Ще взе-
мем много да помъдреем и какво ще правим тогава в
този примитивен свят?
Ваня

И аз ти благодаря, скъпа Ваня, за мъдростите. Кол-
кото и верни (а понякога и изключващи се), по‑често ги
заобикаляме и не се учим от тях, за съжаление.
Моите не са толкова известни, пък и не знам верни
ли са:
„Романтичните души понасят тежко загубите, а той
беше тъкмо такъв човек.“
„Човек се променя изцяло на всеки седем годи-
ни.“ (и двете са от „Валс в тъмнината“ на Уилям Айриш,
псевд. на Корнел Улрич).
„Романтикът гледа в голямото огледало и вярва, че
е море. Реалистът гледа в морето и вярва, че е огледало.
Докато праволинейният казва пред огледалото: „Това е
огледало!“, а пред морето – „Това е море!“ (Жул Ренар
от „Калки“ на Гор Видал, който почина точно преди го-
дина и един месец).
Ей такива работи. Но все пак сме живи… Днес е кон-
цертът на Роджър Уотърс, а мислех че книгата ми ще е
готова до това време. Но не е. Все пак утеха е, че мога
да ти пиша и да мисля за теб. Май не е малко. Все пак
докато чакам редовете ти, ще трябва да свърша доста
работа – имам да чета редакторски и да пиша разни ра-
боти.
И през цялото това време ще мисля за теб. – М.

Да, днес е голям ден за някои щастливци, които ще
имат възможността да гледат концерта на Р. Уотърс. Си-
гурно след време ще го излъчат по някой тв канал, но
несъмнено усещането наживо ще липсва. Не бива да
те притеснява, че книгата ти не е излязла навреме. Така
или иначе ще стане и ще се вмести времево след съби-
тието концерт, за да засили усещането от него. Хареса-
ха ми мислите, които ми изпрати. Смятам, че са верни.
Действително, от нумерологична гледна точка човеш-
кият живот е поредица от 7-годишни цикли, през които
животът ни се променя в определена посока. Остава ни
надеждата, че все пак ще настане благоприятен период
за всеки един.
Оставям те да работиш. Когато можеш, пиши.
Изпращам ти позитивни мисли и целувки – Ваня.
Благодаря ти, миличка. Ще мисля за теб и после ще
пиша пак. И аз те целувам – М.
Забравих да пейстна линка:
http://vbox7.com / play:73368e86.
В.

Разбира се, че ги обичам. Макар че в момента слу-
шам едно старо-старо парче на The Who, после ще видя
линка.
Ваня, сигурно няма да дочакам края на деня и ще се
влюбя в теб. Разрешаваш ли?
М.

За влюбването нужно ли е разрешение? Макар че
съм скептично настроена към подобен вид порив (ако
тези размисли не те обиждат). Нуждата от общуване с
някого не е влюбване. И аз изпитвам силно желание за
епистоларен контакт с теб, но не мисля че е влюбване –
може би силен интерес към някого, обвит в загадъчност,
не знам. И аз слушам понякога The Who. А какво ще ка-
жеш за Whitesnake и тяхната песен The deeper the love
(на адрес: http://vbox7.com / play:2ca5a64d24) или за
Рамщайн и Du hast (http://vbox7.com / play: da85f7a1),
или Ich will (http://vbox7.com / play:9315e7ab)?
В.

Опитвам се да те разбера. Добре, разбрах (в това за
влюбването имаше и малко ирония, но забрави). И да
стане, няма да избързвам да ти кажа, щом си толкова
скептична. Та така, извини припряността ми. Ще видя
линковете на тия парчета, защото и аз обичам групите.
Но като че търся повече брит поп, пост пънк, арт и под.
Целувам те нежно – М.

Не можах да изтълкувам думите ти, че се опитваш
да ме разбереш. В какъв смисъл? В емоционален план
или като човек? Не се опитвай никога да разбереш една
жена. Тя е загадка и за самата себе си, а ти си мислиш,
че един мъж може да я разбере. Това са безплодни оп-
ити. Една жена не трябва да бъде разбрана, тя трябва
да бъде обичана. Това иска всяка жена. Ако е истински
обичана от мъжа до себе си, тя ще се чувства и разби-
рана. Сложна материя – не ми се разсъждава по нея,
защото навлизам в нещо лично, което искам да за-
бравя. Аз също харесвам брит попа. Това е линк към
изпълнения на топ 10 на британските брит поп банди:
http://www.youtube.com / watch?v=oOuBbg6Ni-k.
Сигурно ще ти хареса – малко повече от 1 ч. музи-
ка, което спестява непрекъснатото щракане с мишката.
Приятно слушане!
Целувки – В.

Ето, прочее, какво пише споменатият вече У. Айриш:
„Наивността на жената е като сняг върху нажежена печ-
ка: стопява се още при първия допир. Но ако някой мъж
е наивен, дори и десет жени да има, до края си остава
такъв, какъвто е бил и в началото. Мъжете не вземат по-
ука от горчивия си опит.“

Та така, сложна материйо, не ми разрешаваш да се
влюбя, да те разбирам, но аз ще направя напук – ще оп-
итам. А Мерилиън (с Фиш или без него) харесваш ли?
(В момента тях слушам.) Извини ме, ако съм засегнал
някоя незараснала рана, било е неволно.
(Изтрий червилото) Целувам те! Исках да ти кажа
много хубави неща, но май не се получи. – М.
Защо смяташ, че не разрешавам да се влюбваш?
Усещането си е твое – ако смяташ, че е така, добре.
Кажи ми хубавите неща, които си искал. Всеки обича да
слуша хубави неща. Със сигурност ще ми се отрази до-
бре. Мерилиън са много готина група. Доколкото знам
имат повече от 14 албума. Жалко, че Фиш ги напусна,
но и без него са много добри – макар че ги обвиняват в
комерсиалност след 90‑те.
Изтрих червилото, готова съм за целувка – в следва-
щите 5 минути ще бъда със затворени очи, за да усетя
аромата на целувката ти. Няма нужда да ти пращам це-
лувки, защото в следващите пет минути ще осъществим
дистанционна споделена целувка.
Ваня

„Скъпа Клара, засега приключвам, но няма да искам
прошка. Защото „често се смята, че прошката е чувство.
Но не е. По-скоро тя е краят на едно чувство“. (А. М.)
Като начало можем да останем в сферата на изку-
ството. Последното изречение на „Черният принц“ е: „А
извън изкуството, позволете ми да ви уверя, не същест-
вува нищо друго“.
Мислиш ли?
С обич: Я.“

Това е реплика от една моя епистоларна новела („И
така нататък“).
М.

Писмата ни се засякоха по трасето. В момента, в
който изпратих моето, пристигна твоето. Дистанцион-
ната целувка не можа да се осъществи, но нищо – пак
ще опитаме. Благодаря за откъса. Заинтригува ме. Из-
прати ми новелата, ако я имаш в електронен вариант.
Целувки – В.

Разбира се, ще ти изпратя „И т. н.“ по‑натам.
Отново те целувам – М.

Благодаря предварително за новелата. Не ме обиж-
да, че ме желаеш. Няма нищо лошо. Жената е за това –
за да бъде желана и обичана. В противен случай как-
во щяха да правят мъжете без нас? Е, и без мъжете не
може, защото няма кой да ни обича, ако не са те.
Целувки. Този път с червило – вече си го сложих. На-
пръсках се и с парфюм – усещаш ли уханието му?
Ваня

Какво става с теб? Там ли си? Да не те обидих с
нещо? Ако е така, съжалявам. Изпращам ти линк към
една от най-любимите ми песни:
http://vbox7.com / play: f0a7ff8a#.
Поздравявам те с нея. – В.

А също и тази:
http://www.youtube.com / watch?v=AscPOozwYA8.
В.

Обичам Клептън. И теб. Закачам ти част от новелата.
Целувам те, усещам парфюма ти и те желая. – М.
Благодаря за частта от новелата. Ще очаквам про-
дължението. Сега събери уханието на парфюма ми в
шепа, запечатай го с целувка и го постави внимателно
до компютъра си. Така ще бъда по‑близо до теб. По-на-
татък може да ти изпратя и други неща от себе си.
Целувки – В.

Много си внимателна. Такава те обичам. А за пар-
фюма ще се погрижа, не бери грижа (каква марка е?).
М.

Ив Роше Nature. Познат ли ти е този аромат? А ти
какъв парфюм използваш? Може и аз да консервирам
в шепа неговото ухание. Ще си го сложа до скапания
компютър, за да ми създава добро настроение, когато
чакам да ми отваря пощата.
В.

Carlos Moya. Но много не обичам парфюмите, защо-
то са натрапчиви и обсебващи. Разбира се твоят Nature
е друга работа и го обичам (засега е в чекмеджето, вър-
зал съм го да не избяга).
Преди минута ми писа един редактор на варненски
културен вестник, че ми е пуснал разказа, с който преди
месец взех една втора награда от общината. Моли ме
да му съдействам и за други работи, но май ме мър-
зи. Сега трябва да му отговоря. После с моя колега ще
печем чушки и патладжани тук на един Раховец, които
после ще сглобим като кьопоолу (или каквото стане).
Вероятно ще си послушаме Радио 1 rock или Z rock и ще
обърнем по някоя ракийка…
Ваня, обичам те! – М.

Четох за варненската ти награда. В интернет има
информация. Поздравления със задна дата. Не е лошо
все пак да съдействаш на своя колега от Варна, според
мен, ако решиш да се пребориш с мързела си. Все пак
щом ще печеш патладжани и чушки, значи не си толко-
ва мързелив.
Не познавам аромата на твоя парфюм, но мога да
получа реална обонятелна информация – отивам в пар-
фюмериен магазин, търся Carlos Moya и вдъхвам от
аромата. Така ще имам реална представа за твоя аро-
мат. Какъв цвят дрехи носиш? Имаш ли предпочитание
към някакъв цвят? А към определен вид облекло? – В.
Много си мила. Спортни, в момента съм с бяла те-
ниска, на която пише Los Angelеs, и дънки. Обичам всич-
ки нюанси на синьото. И теб. Пази се.
Целувам те – М.

(Сигурно ще се чуем чак в неделя или понеделник,
но ще мисля постоянно за теб; напиши ми две думи и
затварям, пък може и след шест пак да ти драсна два
реда, ще видим).
Добре, приятна събота и неделя, приятно печене на
чушки, наздраве – пий една ракия и за мен. И аз ще уда-
ря една в повече – в повечето ще е за теб. Чао! – В.
Миличка, започваме печенето. Концертът ще из-
лъчват по Радио 1 Рок. Благодаря ти.
Обичам те и те целувам. – М.

Благодаря за информацията. Ще го слушам задъл-
жително. Отново приятно печене! Трудно ми е да по-
вярвам, че ме обичаш, но ще го приема по‑скоро като
игра от твоя страна, отколкото като реално случващо се
и осъзнато чувство. Та ти въобще не ме познаваш, как
може да ме обичаш? Дано не те обиждам със съмнени-
ята си. Ако е така, моля да ме извиниш.
Ваня

Извинена си. Но все пак те обичам.
И те целувам. – М.
А ако аз също се влюбя в теб, тогава какво ще се
случи? Ти свободен ли си?
В.

Да. Влюбвай се. От понеделник започваме прак-
тика. Вече пием първата ракия и печем под звуците на
Зи-джънгъл. С нас са и няколко приятели, между тях
един режисьор и един философ.
Обичам те. – М.

Опитвам се да изляза от много трудна връзка, про-
дължила 3 г., така че вече съм много предпазлива. Не
мога да се доверя на човек, когото не познавам. Не
знам какво ще стане. Имала съм интернетни контакти с
мъже, които са се представяли за свободни, но истината
е била съвсем различна от това, което са ми казвали. Ти
от кои си?
В.

Досещам се – трябва ти време, трябва малко по
малко да ти приказвам за себе си. През последните пет-
найсетина животът ми стремително се сгромолясваше
надолу. Летя и отвреме-навреме се хващам за стари ко-
ренища, криви клони, протегнати ръце. Това сигурно за-
бавя скоростта, но не променя посоката. А не знам още
колко има до дъното. Не ме е страх от него, защото от-
давна съм отписал всичко лично. Страх ме е, че няма да
си свърша работата. А и поначало не съм някой холерик;
по‑скоро съм мечтателен, меланхоличен тип, пък знам
ли. Това не ме интересува. Мисля, че съм добър (но тя и
овцата е добра); имам моменти на подем (не само ко-
гато съм влюбен, разбира се, със сигурност е проява на
ината или волята ми, или дявол знае какво). През целия
си съзнателен живот съм мислил само за писане. Но не
съм доволен от себе си като писател. Остава ми малко
време и това ме хвърля в паника понякога.
Разбира се, имам притеснения, но те не са свързани
с нас.
Целувам те – М.

Знанието за нещата от живота не се измерват с въз-
растта, а с това, което му се е случило на човек в житей-
ския път.
В.

Обичам те. – М.

Здравей! Благодаря за писмата ти. Много си мил.
Пи ли една ракия и за мен? Как мина вечерта след пече-
нето на чушките. Няма значение, че уханието на чушки е
било далеч от аромата на Мадам Роша. Аз също не ми-
риша винаги на Ив Роше (той ми е подарък) и след като
го изпръскам, ще замириша на средностатистическата
българка с познатите серийни аромати. Компанията на
философ и режисьор изглежда доста интересна. Сигур-
но е било много забавно. Аз снощи пих две ракии, при
което се оттеглих под предлог, че ме боли глава, за да
се посветя на новелата ти „И т. н.“. За съжаление, фай-
лът не се отвори. Сигурно при самото изпращане нещо
е станало. Имаше индикация за прикачен файл с името
на новелата, но при команда „отвори“, нямаше никакъв
резултат. Така че те моля да ми я изпратиш отново.
Пишеш ми, че имаш някакви притеснения, които
не са свързани с нас. Би ли ми споделил за какво ста-
ва въпрос. Аз също си имам свои притеснения, това е
нормално. От известно време се опитвам да избягам от
реалния живот в мой измислен свят, но това очевидно
ми създава проблеми. Смесвам реалния с измисления
свят, а от това още повече затъвам. Сигурно е логично –
щом хората от моя свят са реално съществуващи и зем-
ни, няма как това да не дава отражение върху реалния
ми живот и отношението ми към тези, с които живея.
Ако не звучи неуместно, би ли ми разказал нещо за
живота си. Иска ми се да те опозная повече. От нова-
та ти книга мисля, че научих нещо за теб, но това не е
достатъчно. Новелата, която ще ми изпратиш, също ще
допълни представата ми за теб. Но все пак това е ли-
тература и ако не познаваш човека, няма как да се до-
сетиш кое от написаното е вярно за живота му и кое е
измислено. Сигурно си бил женен. Имаш ли деца? Сам
ли живееш? Да, мисля, че въпросите ми станаха мно-
го, затова спирам. Ще се радвам, ако им отговориш. До
утре или до понеделник.
Целувки: Ваня

Наистина те обичам, мила Ваня. В неделя ще ти
пиша повече. И се пази.
Мирослав

Не знам в неделя дали ще съм свободна и дали ще
мога да използвам интернет. Все пак държа да ми от-
говориш на въпросите, които ти зададох, ако не ти се
струва това превишаване на права.
В.

Ваня, скъпа, пиша ти само, за да ти кажа, че и моята
неделя е доста заета, но все пак ако седна за по‑дълго
зад компа, ще се опитам да ти отговоря на така тревож-
ните за теб и света въпроси.
Искам да си спокойна и да знаеш, че те обичам.
Целувам те. – М.

Добре, надявам се да получа отговор на така тре-
вожните за мен и света въпроси, както казваш ти. Чао!
Ваня

Отново, мила, съм на работа и почистваме с колега-
та ми белите от миналия ураган. После отивам при един
приятел (професор) наблизо, за да видим да финали-
зираме вестника, който твърде дълго се проточи. Дано
остане малко време и за теб. Засега не бъди придир-
чива, закачам ти един пидиефски файл на варненския
вестник, който получих вчера (вътре има три мои неща).
После ще сменям кабинета. Ще ти пиша по‑подробно,
разбира се. Както се разбира от само себе си, че те оби-
чам. Ти също можеш да закачиш нещо – я снимка, я ри-
сунка, я някоя дума.
Нежно те целувам. – М.

Благодаря за вестника. Довечера ще го прегледам и
ще прочета твоите неща. Разбирам, че денят ти е нато-
варен и сигурно нямаш време да ми отговориш на въ-
просите, но това е важно за мен. Така че утре ще бъда
по‑настоятелна. Спорна работа!
В.

Миличка, мятам файловете във флашката и бягам
до професора (с когото навремето бяхме състуденти) да
работим, че после ще тичам на друго място (свързано
с парички). С последни усилия ти закачам откъса от но-
велата, която ти създаде грижи и ти пиша да бъдеш по-
слушна и спокойна и поне ей толкова да мислиш за мен.
И аз ще се помъча. Пази се. И бързай бавно.
М.

Благодаря. Този път файлът с новелата се отвори
успешно. Пази се и ти. Приятен ден. Утре вероятно ще
се наложи да изляза по някое време. Когато имам въз-
можност, ще ти пиша пак.
В.

Здравей! Благодаря за дългото писмо. След като
прочетох новелата ти (много е готина, но супер тъжна)
и това, което ми написа, мисля, че те познавам малко
по‑добре. Не си ли много краен в преценката си за жи-
вота и случващото се около теб. Все пак живеем със и
сред други хора и сме длъжни малко или много да се
съобразяваме с тях. В противен случай се превръщаме
във врагове на самите себе си. Трудно ми е да разбера и
стремежа ти да изграждаш образа на принцеса, спрямо
някоя жена – та ти контактуваш с реален земен човек.
Тук на земята нищо не е съвършено и съвършени хора
няма. Трябва просто да се опитаме да приемаме хората
такива, каквито са, стига това да не ни унижава и да не
ни кара да се чувстваме зле. Докато живееш с нереалния
образ на дадена жена, ти не виждаш истината за нея. Ес-
тествено, че когато човек обича, има способността да хи-
перболизира качествата на любимия или любимата и да
не забелязва недостатъците му, но винаги идва момент
на емоционално отрезвяване. Тогава важно е не дали
си видял недостатъците у другия, а какво е останало от
любовта. Ако има истинско чувство, дори недостатъците
на другия не могат да те накарат да се откажеш от него.
Малко странно ми прозвуча въпросът ти закъде
бързам. За никъде – не бързам да създам нова връзка,
не бързам да взема всичко от живота, времето е пред
мен и спешна работа нямам. Какво точно имаш пред-
вид? Ако е това, че те заливам в някои дни с писма, то е
защото ми е интересно да си общувам с теб. Дори да не
ми пишеш, че си влюбен, или че ме обичаш, това няма
да промени отношението ми към теб. Общуването с теб
ми е много приятно и без наличие на чувства от твоя
страна. Усещам, че нещо силно те притеснява – нещо
неизречено, което не мога да намеря и между редове-
те, но щом си решил да не го споделяш, значи така тряб-
ва. И няма да настоявам.
Надявам се, че местенето ти е приключило успешно
и че ще харесаш новия си кабинет.
Приятна вечер!
Ваня

Ваня, не ме жали, миличка. Когато се докопаш до
компа, просто ми драсвай по една дума – ей така. При-
ятно ми е, пък и искам да знам, че си добре, какво пра-
виш и пр. Нищо, че съм затънал до уши в работа.
Целувам те – М.

Здравей, Миро! Не знам какво точно да ти пиша
за живота си. Не е нещо, с което мога да се похваля.
Мама е от Попово, а тате от Горна Оряховица. Мама и
тате са разведени от дълго време, още когато бях мал-
ка. Родителските права бяха дадени на мама. Трябва-
ше да я последвам в Попово. Напуснах града, в който
бях родена и израснала, града, в който мина част от
детството ми, в който оставих приятелите си и дет-
ските си мечти. Трудно свикнах с Попово. Всичко ми
беше чуждо. Макар да казват, че децата бързо свикват
с всичко, за мен не беше така. Не успях да си намеря
истински приятели. После завърших история в универ-
ситета, поработих малко като учител в едно село близо
до Попово. Не ми се говори за житейските ми възходи
и падения. Най-важното, което трябва, струва ми се,
да знаеш е, че имам петгодишно извънбрачно дете от
мъж, когото обичах убийствено. В момента, в който се
запознахме, той беше разделен с жена си. С него жи-
вяхме на семейни начала две години, той даде името
си на детето ни, афишираше се с нас пред обществото,
но така и не се разведе. Отношенията ни се усложниха,
може би отчасти и заради това, както и заради несигур-
ното положение, което заемах в емоционалния му жи-
вот. Така или иначе, след огромни колебания решихме
да се разделим. Не след дълго срещнах мъжът, който
ми помогна да си стъпя на краката както емоционал-
но, така и финансово. Обичаше ме безумно, прие де-
тето ми като свое, грижи се за нас. Все още съм с него,
но отношенията ни се усложниха от това, че е ужасно
ревнив. Той има свой бизнес – хранителен магазин, и
понякога ме взема с него да му помагам. Не ми разре-
шава да ходя на работа, „за да не би някой друг мъж
да ме хареса“. Та, както правилно се изказа, ползвам
компа, когато се „докопам“ до него. В едно от писмата
си ме беше попитал какво искам – ами и аз може би
още не знам – не искам любов (имам си в изобилие
както от страна на мъжа ми, нямам брак с него, но го
приемам като мой мъж), така и от страна на детето ми;
не искам секс – и от него си имам в изобилие (пове-
че отколкото е необходимо), и не ми е любопитно как
го правят другите мъже (долу-горе имам опит и в тази
област – нищо по‑особено и впечатляващо), може би
искам духовно общуване и приятел, с когото мога да
споделя неща, които не искам да призная дори пред
себе си.
Надявам се да не съм те разочаровала и обремени-
ла с тежкото си минало.
Ваня

Мила, почакай да си поема дъх. Като в текст на Дос-
тоевски попадам.
Мога да ти предложа нещо такова – оставаме добри
приятели, които си споделят всичко, дори и онова,
които не биха споделили с никого; а през това време
аз ще те чакам. Знаеш ли, понякога стават чудеса, пала-
чинката се обръща, а и ти можеш да ме обикнеш поне
малко. Какво ли не става.
Твой М. (Искам да ти кажа, че запълваш една важна
празнина в живота ми и ако те няма, ще ми е много тъж-
но. Не се сърди, когато ти пиша, че те обичам, защото
наистина те обичам.)

Добре, благодаря за разбирането. Явно не си от
типа мъже, които могат да бъдат изплашени от каквото
и да било. Това ми харесва. Може би гледаш доста оп-
тимистично на живота за разлика от мен, въпреки мрач-
ните ти размисли в това, което пишеш. Би ли задоволил
любопитството ми каква празнина запълвам в живота
ти и какво точно очакваш от мен.
Целувки: Ваня

Нека ти отговоря малко по‑натам за празнините и
други неща. В момента трябва да довърша два текста
за Съединението и Независимостта, че ще ме бият, а и
текстовете от вестника не съм дочел. А довечера трябва
да съм на една изложба тук – гостуват стари майстори
от провинцията, а утре ще представям пак в залите една
стихосбирка заедно с изложба и тем подобни просто-
тии…
Боже, защо не те срещнах по‑рано? Това са глупос-
ти, наистина имам нужда от теб, скъпа Ваня. Умея да
чакам и да обичам.
С много нежност – М. (Целувам всяка твоя буква,
поради липса на друго.)
Благодаря, много си мил. Няма да те притеснявам.
Оставям те да работиш. Когато можеш, ми отговори на
въпроса.
Спорна работа.
Целувки. – В.

В момента заедно с твоите думи ми прикачиха и по-
следния пи ди еф на списанието да го погледна. Зака-
чам ти го и аз, макар че може да го имаш (по‑стар вари-
ант) и е доста тежичък. Продължавам да работя, да съм
малко объркан, но ще ми мине.
Обичам те. Пиши ми, когато можеш. Каквото и да е.
М.

Благодаря за списанието. Беше ми пратил преди
по‑стар вариант, от който чета по малко, когато имам
време и успея да подам глава от емоционално битовата
дупка, в която съм пропаднала. Хайде, сега работи, за
да не ти се скарат. Не обичам да се карат на приятелите
ми. Все едно че се карат на мен. Когато можеш, пиши.
Целувки. – В.

Мила, прикачват ми постоянно разни неща за чете-
не (ако можех, бих ти прехвърлил част от нещата, но не
мога, явно съм егоист и недоверчив). Когато ти пиша,
ме боли сърцето, честно. Толкова те желая.
М.

Благодаря ти за (не) доверието. Що се отнася до
желанието за виждането – всяко виждане и чуване ще
разруши магията на общуването и тайнствеността, с
която това общуване е забулено. За другите неща – Take
it easy. Нали сме само приятели. Не забравяй, че имах
едно малко въпросче, на което чакам отговор, когато
имаш време да пишеш.
Целувки – В.

Работя много добре. Чувствам се обсебен от теб,
като дрогиран съм с теб, но нищо. Не искам да мисля за
нищо друго, за нищо около нас.
Понякога се опитвам да почувствам вкуса на устни-
те ти.
М.

А сега малко прозаичност – вкусът на устните ми е
като вкусът на устните на всяка една жена. Разликата е
в отношението на мъжа към жената, която иска да це-
луне. Мъжкото въображение и чувство придава различ-
ния аромат на нечии женски устни. Не мислиш ли?
В.

Relax Take it easy:
http://www.vbox7.com / play: ae58aed3.
В.

Добре, ще бъда послушен и ще се отпусна, но не
гарантирам за по‑натам. Ако ти идвам вповече – кажи.
И не се дръж като даскалица…
М.

Това за даскалицата не беше много мил компли-
мент, но мисля, че човек трябва да приема критиката на
приятелите си. Добре. Не ми идва вповече това, което
ми пишеш, но все пак не е лошо от време на време чо-
век да знае, че стъпваме и по земята. Лично моите опи-
ти за летене винаги са завършвали със земен крах. При
теб не знам как е. Освен това, аз съм в привилегирова-
но положение спрямо теб от гледна точка на това, че аз
знам ти как изглеждаш (има твои снимки в интернет), а
ти не, и е нормално да си най-малко любопитен, ако в
случая не става въпрос за поетичен изказ.
В.

Отворил съм пет прозореца и работя върху пет раз-
лични неща, което ме прави разсеян меко казано. Из-
винявам се за всичко досега, с което мислиш че съм те
обидил. Сигурно бързам и съм припрян, за което също
се извинявам. Ако искаш, остави тоя интернет на мира
и ми прати и ти нещо за гледане.
Вече съм на земята, но ще мисля за теб. Или е по‑до-
бре обратното. Май че днес ми дойде вповече инфор-
мацията. Прави ме тъжен, а това ми пречи да работя.
М.

Извинявай, оставям те да работиш и да смелиш
информацията. След малко отивам да взема детето от
мама. Може би до утре, ако не си се отказал.
Целувки. – В.

Надявам се, че не съм те обидила с нещо. Много
съм далеко от подобно намерение. В.

Не, не става въпрос за обида – вече сме опитни
хора; просто изведнъж се почувствах уморен; исках да
съхраня нещо от теб и да запазя някаква надежда, но
изглежда е като при „Митът на Сизиф“ на Камю – да ос-
тавиш надеждата, че буташ камъка за последен път…
Настина ми липсваш, почти физически, което е аб-
сурдно.
М.

Не падай духом. Всичко е наред. Умората е нор-
мално човешко усещане, което отминава. Умората е
временно състояние, както всичко останало. Животът е
един лош сън, но няма как да сме живи, ако не спим.
В.

Благодаря ти, скъпа Ваня, понякога си учудващо
мъдра, а аз глупак. Последният глупак на планетата.
Все пак те обичам. До утре…
М.

Не ми се тръгва, но се налага. Всеки е мъдър в оп-
ределени ситуации и глупав в други. Не случайно хора-
та са казали, че и „най-умният е малко глупав“, а аз ще
добавя, че и „най-глупавият е малко умен“. По-добре
човек да принадлежи към първата, отколкото към вто-
рата категория. Ако продължим да си говорим, сигурно
скоро няма да стана от компа. Не знам защо изпитвам
неудържимо желание да си говоря с теб. Може би, за-
щото вкъщи няма кой да ме чуе и да ми обърне внима-
ние какво казвам. Ето виж, задавам въпроси и сама си
отговарям – е, все пак не в смисъла на лудостта. Отново
до утре, което може би ще кажа още 2 – 3 пъти, ако про-
дължиш да ми отговаряш.
Изпращам писмото и ако до 5 мин. не си ми отгово-
рил, наистина тръгвам.
Целувки – В.

„Все едно че лъжеш и не подозираш това – ето това
е фаталното. Все пак по‑добре е да знаеш, че си глупак,
отколкото да си глупак и да не ти е известно.“ (С. Моъм,
„Театър“).
Наистина те обичам, миличка. И наистина до утре.
М.

Този път наистина тръгвам. Мама ми звъни по теле-
фона.
В.

Докопах компа на мама. Не разбрах цитата от
С. Моъм – явно съм от тези, които все още не знаят, че
са глупави. Би ли ми го разтълкувал в контекста на на-
шето общуване. Цяла вечер ще си мисля за това, което
се крие зад тези думи, но едва ли ще го открия. Разчи-
там на теб, като на добър приятел.
Целувки – В.

Миличка, хващаш ме в крачка – тъкмо хуквам да из-
лизам и получавам твоето и още едно писмо, доопра-
вям една реч и…
Нека видим тоя Моъм утре, а? Нали знаеш, че си
умна, а пък и аз те обичам.
Целувам те много и навсякъде.
М.

Благодаря, много си деликатен и мил както винаги.
Добре, оставям за утре тълкуването. Пък и сигурно си
изморен от тежкия работен и емоционален ден. Така
че – чао.
Целувки – В.

Добро утро, пия кафе, слушам Pink Floyd по Z-Rock и
кой знае защо мисля за теб. И си мисля, че още те оби-
чам.
М.

Здравей, Миро! Как си? Аз имах доста неспокойна и
бурна нощ – не мога още да дойда на себе си, и още не
съм си изпила кафето. Не съм толкова ранобудна.
В.

И аз имах доста бурна нощ, но това не ми пречеше
да мисля за теб. Хайде, пий кафето. Аз вече отхвърлих
куп неща, но се очертава дълъг ден, затова глътнах един
аналгин и продължавам; довечера ще трябва да пред-
ставя една смотана книжка в галерията тук. И т. н. Боже,
защо е такъв скапан животът и не мога да съм с теб! Ис-
кам те, Ваня.

И те целувам – М.

Бурната ти нощ с жена ли беше свързана?
В.

Не. – М.

Компът ми заби и трябваше да го рестартирам два
пъти. Много лаконичен беше отговорът ти. Да не те
обидих нещо. Просто за мен, понятието „бурна нощ“
е свързано с правене на секс, затова те попитах. Ти си
свободен човек и можеш да правиш каквото прецениш
за добре. На мъжете не им пречи да правят секс с една
жена, а да си представят друга. Някой път им се случва
толкова да се вживеят в представата си за другата жена,
че то се изплъзва неволно от устата им, и естествено
това е трагично за партньорката им. Знам го от личен
опит. На теб случвало ли ти се е нещо подобно?
В.

Не. За щастие.
М.

Кое е не – да правиш секс с една и да си представяш
друга, или да правиш секс с една, да си представяш дру-
га и да кажеш името на другата. Накратко, искам да те
попитам, когато правиш секс с една жена, само за нея
ли мислиш? И не ревнувай, нали сме приятели – отно-
шенията, които имам с теб, са уникални и ги няма между
мен и мъжа ми. Става въпрос за една част от мен, която
принадлежи единствено на теб. Но тъй като е в сферата
на духовното (не любовното), не смятам, че това, което
правя с теб, е изневяра.
Целувки – В.

Извинявай, явно тази тема не може да бъде обект
на нашите разговори, затова я прекратявам. Просто ми
беше нужен искрен отговор на някои въпроси от прия-
тел мъж. Ако не желаеш, не ми отговаряй. Можеш да
ми простиш, надявам се – още не съм изтрезняла от
снощи. Току-що видях, че пристигна писмо от теб. Из-
пращам моето и ще отворя новото.
В.

Не си е не. Не правя секс, мислейки за друга. Опитваш
се като дете да ме вкараш в правия път, но не мога.
Не мога да мисля за теб само като духовен обект. Обект…
Боже, каквото и да кажа, ще бъде грешно. Знаеш, че ми
е трудно да мисля за теб само като абстракция. Харесва
ми, че мислиш така за мен, но питаш ли ме, когато ти
казвам, че те желая; наистина е така. Добре. Спирам.
Кажи ми нещо хубаво в „духовната сфера“. Пиши какво-
то и да е, скъпа Ваня, можеш и да ме наругаеш, защото
понякога наистина ставам зъл и неуправляем.
Твой – М.

Само още няколко думи по предишната тема. Мисля,
че сексуалните отношения между мъжа и жената
провалят приятелството. Когато двамата започнат да
се гледат като „сексуални обекти“, се поражда чувство
на ревност и стремеж за притежание на другия. Питал
ли си се защо са толкова редки случаите на истинско
приятелство между двата пола – просто защото между
тях не е имало секс, или ако е имало, е било далеко в
миналото, всичко е претръпнало и двамата могат да се
погледнат с други очи. Цветните очила на сексуалното
влечение вече са счупени. Със сигурност и на теб ти се
случвало досега да имаш жена-приятел, с която можеш
всичко да споделиш без притеснение, дори че си влю-
бен, или че си изневерил на жена си и пр., но признай
пред себе си, а защо не и пред мен, че това не е била
жената, с която си спял. Всеки може да има любов ви-
наги (в различни периоди от живота си), секс също (там
пък винаги, когато си пожелае), но приятел – не. Може
би затова е толкова ценно истинското приятелство. Кол-
ко души можем да назовем свои приятели? Сигурно са
по‑малко от пръстите на едната ръка. На колко души
можем да споделим нещо съкровено – може би почти
на никой. Да, може би не е зле да прекратя досадните
си размисли. Надявам се, че работата ти върви добре.
Целувки – Ваня

Добре, миличка. Напълно си права, както винаги.
Искам да знаеш, че винаги ще съм до теб, ако се наложи
нещо. Като приятел. Надявам се, че все пак не те обиж-
дам, като те желая и физически. Може би ще ми мине.
Пък знаеш ли.
Искам да напиша разказ за теб. Разрешаваш ли?
Това е само идея, не мисля че ще ѝ скоча веднага, пък и
ти няма да си ти, а нещо съвсем измислено… Исках да
имам спомени с теб, но сигурно няма да имам. Когато
обичаш, понякога ти се иска да умреш. Както казваше
един „приятел“, жестокостта на смъртта не е в това, че
тялото умира, а че всички спомени си отиват завинаги.
Целувам те – М.

Разбира се, скъпи Миро! Използвай както намериш
за добре случващото се между нас. За да стане добър
разказ, мисля, че не е нужно непременно да имаш спо-
мени с мен. Та аз съм цялата пред теб, разкриваща се
както пред никой друг. Това не е ли достатъчно? А случ-
ващото се в момента, погледнато от позицията на бъ-
дещето, няма ли да бъде спомен? Всичко, което става с
човек във всяка изтекла минута, е вече спомен, но ние
помним само важните спомени. Освен това никой не
може да каже кога и какво ще се случи…
Ваня

Благодаря ти, скъпа Ваня. Приятно ми е да мисля
за теб. Хубаво ми е да те чета (понякога, рядко, дори се
възбуждам, когато ти пиша, но ти не ми обръщай вни-
мание) и наистина бих искал да съм до теб… Страх ме е,
че времето минава без теб. И други подобни. Но трябва
да се хвана здраво, защото изоставам страшно с бачка-
нето. Обещавам да мисля за теб, но ще ти отговарям
по‑кратичко. Не се сърди. Обичам те.
М.

Докато бях под душа, си мислех за това, което ти
казах по повод неосъществените спомени. Според мен
има два вида спомени: емоционални (любовни) и сек-
суални. Ако става въпрос за сексуални спомени, те лесно
могат да бъдат измислени – пътят до леглото е съвсем
кратък. В такива моменти не се казва нищо по‑различно
от стандартното. Но за по‑голяма автентичност може да
се използва случващото ни се в сексуалния живот с ня-
кой около нас – реакциите и репликите на наш близък
в подобна ситуация. Що се отнася до любовта и емоци-
ите, смятам, че и те не са кой знае колко различни като
преживяване, но на нас ни се струва, че това, което в
момента изпитваме, е нещо неповторимо.
Надявам се, че не съм те огорчила с нещо и че при-
ятелството ни ще продължи. Нали ще ми изпратиш да
прочета разказа, когато стане готов? Ще ми липсваш.
Последното ти писмо прозвуча като сбогуване с един
спомен. Дано не съм права. Много ще ми липсваш.
В.

Настина те обичам. Не мога да се сбогувам с теб
сега. Не сега. Не мога да понеса липсата ти. Ще напиша
нещо за нас, нека малко се поразредят задачите ми.
Целувам ръцете ти и очите ти! И ако ми позволиш,
отивам да хапна нещо.
М.

Добре, приятен обяд – и аз отивам да хапна нещо.
Целувам те – В.

Миро, там ли си? Много ми липсваш. Напиши ми
нещо, ако имаш време. Подготвила съм една виртуална
изненада за теб. Мисля, че ти хареса.
В.

Тук съм, мисля за теб и те обичам.
М.

Сам ли си в стаята? Искам да ти изпратя нещо спе-
циално.
В.

Да, все още съм сам в стаята…
Обичам те – М.

Миро, ужасно ми липсваш. Не мога да си предста-
вя, че денят ми ще започне без писмо от теб. Знаеш, че
сме виртуални „образи“ и никога няма да се срещнем
наяве. Реална любов между нас не е възможна, защото
живеем в измислен свят. Не знам какво мога да ти дам
като виртуално чувство или любов, но мисля, че може
да пробваме да изживеем една виртуална сексуална
близост.
Представи си. Седнала съм пред компютъра. Об-
лечена съм в ефирна прозрачна нощница (така ходя и
през деня вкъщи). Косата ми е руса, не много дълга –
хваната с шнола. Приближи се тихо, разпусни косата ми
и зарови пръсти в нея. Ставам и се обръщам към теб.
Целуни очите ми. Слез към устните – опитай вкуса им:
аромат на ягода, останал от червилото. Погали нежно
врата ми.
През нощницата прозира очертанието на бедрата
ми. Те са стройни, дълги, добре оформени. На дясно-
то коляно имам бенка, а на лявото – белег от падане
в детството. Глезените ми привличат погледа на много
мъже. Ноктите на краката ми са лакирани със седефен
лак. Прокарай поглед обратно по мен – от глезени-
те към бедрата.
Те са леко отворени. През нощницата
прозират оскъдни леко сини бикини. Плъзни поглед по
тялото ми. Нямам сутиен – зърната на гърдите ми пре-
дизвикателно надничат под широкото деколте. Гърдите
ми – сравнително запазени (гърди на раждала жена).
Бавно смъкни презрамката на нощницата ми. После
другата – погледни гърдите ми. Обхвани ги нежно с
ръце и ги целуни. Целувай ги дълго. Прокарай ръце по
ханша. Притисни ме към себе си. Нощницата ми е пад-
нала в краката ми.
Желаеш ме. Аз също те желая. Вратата на моята
интимност е открехната. Отвори я. Влез бавно и нежно
в нея. Точно така, бавно и нежно. Обладай ме. Аз съм
едно нереално видение…

…Благодаря ти, моя мила, скъпа и любима Ваня.
Нали се досещаш – превъзбуден съм, а това не е честно,
измъчва ме. Толкова си талантлива, наистина за първи
път ми се случва, а съм бил с какви ли не жени. Беше
прекрасна, мила, наистина нямам думи. Ще запазя вир-
туалния ти образ, който изписан с думи е по‑силен от
всякакъв истински. Знам, че каквото и да напиша, ще
бъде нищо. Обичам те толкова много, че ми се плаче.
Искам да целувам всеки сантиметър от кожата ти и на-
истина бавно да те обладавам. Бавно и нежно. После
ще те целувам там, където преди това съм проникнал.
И искам това да продължи вечно.
Желая те.
Ваня, обичам те.

Скъпи Миро, не знам дали те обичам (все пак лю-
бовта е много силно чувство), но не можах да понеса
мисълта да не общувам повече с теб. Това, което със си-
гурност знам, е, че ужасно ми липсваш.
Благодаря за целувките. И аз те целувам на мястото,
с което проникна в мен.
В.

Мила, прикачам ти един кратък разказ, който може
и да си чела.
Благодаря ти. Целувам те там, където най-много же-
лаеш.
М.

Благодаря за разказа. Вече успях да го прочета. Но
нямам нищо против да си го припомня. Най-после успях
да намеря всичките ти публикации в литературните сай-
тове. Започвам да ги тегля. Ще ми бъде супер интересно
да прочета всичко.
Целувки – В.

Миличка, трябва да пиша, иначе ще ме убият. Сама-
та мисъл за теб ме възбужда физически и ме сковава.
Ще ти пиша, разбира се, защото всяка минута без теб е
цяло мъчение.
Обичам те, скъпа моя. – М.

Добре, Миро. Спорна работа. И аз ще мисля за теб.
Целувам те – В.

Толкова те обичам, скъпа… Прости ми, не издържах,
а как ще се справя до пет и след това да представям
книгата, не знам.
Целувам глезените ти – М.

Скъпи Миро, успокой се, времето е пред нас. За съ-
жаление, става въпрос за виртуално време, а ние сме в
едно друго – неземно измерение. Мислиш ли, че е въз-
можен друг контакт между нас, освен виртуален? Това
няма ли да развали магията на любовта? Кое е по‑до-
бре, според теб, да обичаме лудо един нереален, съз-
даден от самите нас образ, или виртуалната любов да
слезе на земята, да се превърне в реална и полека да
си отиде?
В.

Никакви магии и магьосници не ме интересуват,
мила Ваня. Интересуваш ме само ти и те обичам.
Твой – Мирослав

Благодаря ти много. Страшно си мил. Нали знаеш,
че не съм свободна и една реална връзка не би имала
перспектива.
В.

Една малка молба – не ме връщай постоянно на зе-
мята. Остави ми капка надежда. Наистина това чувство
ме крепи, не ми го отнемай.
Чудеса винаги са ставали. Завършвам изречението,
а вече ми липсваш.
Целувам те много нежно. – М.

Добре, мили. Отдай се на чувството и на това, което
ти харесва и те кара да се чувстваш добре. Може би не
е зле да спра да ти преча и ти да си вършиш работата.
Макар че,… не знам.
Миличка, поприключих с експресните задачи. Сега
искам да те целувам; ще започна от бенката на дясното
коляно, а после ще се преместя върху белега на ляво-
то – ще опитам да ги изсмуча, но може би просто ще ги
галя с език, докато кожата ти порозовее и настръхне; ще
бъда много нежен и непрекъснато ще повтарям името
ти…
Толкова те обичам, че няма начин първият път да не
се изложа. Сега ще спра, защото мисля, че се чувствам
глупаво. Наистина трябва да напиша нещо за нас, това
ще отнеме малко от енергията ми, иначе ще откача.
Нещо като двете откачалки в „Луди от любов“ на Дрейк
Доремус…
Боже, къде съм дремал, къде съм си губил време-
то?
Сладка моя Ваня, ще трябва да изскоча да свър-
ша нещо и да оправя една книга в изложбените зали.
Но съм с теб, през цялото време ще съм с теб. Пази се,
мила.
Целувам те.

След два дни на мълчание Мирослав Радев получа-
ва писмо от друг имейл адрес:
„Е да, колкото и да ти е трудно да приемеш, исти-
ната е тази – Ваня, това съм аз: жената, която вървеше
пред теб, тази, която те следваше, жената, която стъпка
и никога не прие до себе си…“
За Мирослав адресът е странно познат – това е съпругата
му Галя. Жена ми!

 

ПИСМО ЗА ЛЮБОВТА  ОТ КНИГАТА

“КАКВОТО ДОЙДЕ”,

издателство ФАБЕР – В. Търново