Home » АВТОРИ » М » Марк Тулий Цицерон » Марк Тулий Цицерон

Марк Тулий Цицерон

ЦицеронМарк Тулий Цицерон е римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ и консул 63 пр.н.е.

Роден е на 3 януари 106 пр.н.е. в Арпинум. След военната си служба през Съюзническата война (91–88 пр.н.е.) при Гней Помпей Страбон и Сула (негов далечен роднина) Цицерон става адвокат. Неговата първа реч в съда е от 81 пр.н.е. (Pro Quinctio). През 79 пр.н.е. Цицерон продължава следването си в Гърция и Мала Азия, които тогава са част от Римската република.

Той се връща в Рим през 77 пр.н.е. и започва своята кариера като политик и адвокат.

През 63 г. пр.н.е. Цицерон е избран за консул. За неговото избиране помага факта, че неговия съперник, Катилина, открито говори за революционни промени в случай, че бъде избран за консул. Това силно обезпокоило римляните и те отдават предпочитанията си на кандидатурата на Цицерон.

След поражението на изборите, Катилина започва заговор с цел получаване на властта. Този заговор е разкрит от Цицерон. Четирите сенатски речи на Цицерон срещу Катилина, считащи се за образец на ораторското изкуство (реторика), принуждават Катилина да избяга в Етрурия.

Речите срещу Каталина се превръщат в образец на политическото ораторско майсторство, а разкриването на заговора носи на Цицерон още по-голяма слава. Неподкупният Катон Утически го нарича за тези му заслуги “баща на отечеството”. 

Но прекаленото тщеславие на Цицерон му носи и мнозина противници, които смятат за твърде “неуважително” да превъзнасяш сам себе си в собствените си речи. От това недоволство успяват да се възползват политическите противници на Цицерон и в частност привържениците на Гай Юлий Цезар. През април 58 г. пр.н.е. протежето на Цезар – Клодий, в качеството си на народен трибун, успява да прокара в Сената закон пряко насочен срещу Цицерон. С този закон се осъжда на изгнание всеки магистрат, който си позволява да екзекутира свободни римски граждани без формално провеждане на съдебно дело. Под ударите на този закон пряко попада Цицерон, тъй като след разкриването на заговора на Каталина, сподвижниците му са заловени и само с решение на Сената – без провеждането на съдебен процес – са екзекутирани. 

Без да очаква пряко обвинение, Цицерон се оттегля в доброволно изгнание. Този му ход спасява имуществото му от конфискация. Но още през септември 57 г. пр.н.е. Цицерон е върнат от изгнаничество, като за това спомага лобито в Сената, вярно на другият голям на политическата сцена по това време – Гней Помпей. Славата и силите на политическата сцена на Цицерон обаче вече са прекършени. Той си дава ясна сметка за безсилието на Сената пред диктата на Триумвирата на Марк Крас, Гней Помпей и Юлий Цезар. 

През 51 г. пр.н.е. Цицерон е назначен за управител на Киликия, където успява да победи разбойническите армии на Аман и получава за това от войските си почетната титла “император”. По време на гражданската война Цицерон застава на страната на Помпей. След поражението на фракцията в битката при Фарсала се завръща в Италия. През октомври 47 г. пр.н.е. официално получа прошка от Цезар. През този период Марк Тулий окончателно се оттегля от обществените дела и се занимава с философия, пише и много от трактатите си.

В убийството на Цезар на 15 март 44 г. пр.н.е. Цицерон отново вижда надежда за възстановяване на републиката, затова се завръща на политическата сцена. Застава на страната на Октавиан Август. В периода между септември 44 г. пр.н.е. и април 43 г. пр.н.е. произнася в Сената и пред народното събрание своите знаменити “Филипики” – обвинителни политически речи срещу Марк Антоний. Октавиан обаче предава своя привърженик и при сключването на втория триумвират с Марк Антоний и Лепид (октомври 43 г. пр.н.е.) Цицерон заедно с други 16 видни привърженици на републиката попада в проскрипционните списъци. При опита си да напусне Италия през декември същата година Марк Тулий Цицерон е убит. Главата му и дясната ръка са доставени на Антоний, който нарежда да бъдат побити на кол на ораторската трибуна на римския форум.

Цицерон е публикувал повече от 100 речи, политически и съдебни, от които до нас са достигнали 58

До наши дни са оцелели също и 19 трактата по риторика, политика и философия, по които са се учили на ораторско изкуство поколения юристи. Освен това са съхранени и повече от 800 писма на Цицерон, съдържащи много биографички сведения и много ценна информация за римското общество от края на републиканския период.

Шест грешки продължава да прави човечеството век след век:
1. Заблудата,
че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.
2. Склонността
да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.
3. Твърдението,
че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.
4. Отказът
да оставим настрана дребнавите си предпочитания.
5. Пренебрежението
към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.
6. Опитите
да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.