Home » КРИТИКА » Ирина Войнова » НА ЕДИН ДЪХ ПО ПИСТАТА НА ЖИВОТА

НА ЕДИН ДЪХ ПО ПИСТАТА НА ЖИВОТА

СТАНА АПОСТОЛОВА „ОБЛОГ” – роман 2015 г.

Има книги, които подминаваме с пренебрежение, има теми, които подминаваме с пренебрежение. Има хора, които подминаваме с пренебрежение, има автори, които подминаваме с пренебрежение. Може да изреждам още много. В края на краищата е възможно човек да преживее отреденото си време, подминавайки истинския, пълнокръвен и дълбоко съзнателен живот.

Чували сте навярно следната сентенция: Всеки човек, който срещаме, е за нас учител. Всяко нещо, което ни се случва – е житейски урок.

На какво ни учи Стана Апостолова, какъв е урокът, който тя ни поднася чрез своя роман?

Съжетът, най-общо, е следният. Историята се завърта около три момичета – съученички:  Блондинката Беатрис, червенокосата Патриция и чернокожата Индраил. Трите най-добри актриси в часовете по Драма в едно елитно училище в Сан Франциско. И трите красиви, богати, успешни. Но авторката влиза не само в техните лични преживявания и в класните им стаи, а и в техните домове, запознава ни с техните родители. А там – всяко семейство се оказва с проблемите си: развод при семейство Джаксън – семейството на Патриция; сериозна болест при семейството на Беатрис; баща от престъпния свят в привидно успешното семейство на Индраил.

Идеята не е откритие – класически подход,  който дава непресъхващо вдъхновение за повечето романисти: семействата независимо дали са бедни или богати имат своите проблеми. И Стана с по няколко щриха успява да ни въвлече в тях – да ни превърне в част от динамичното ежедневие на този голям американски град.

Тийнейдж-възрастта е трудна, родителите знаят това прекрасно.  А колко често решенията, които вземат младите хора на тази възраст, се оказват съдбоносни в техния живот. Никой от героите в романа не е само положителен или само отрицателен. Няма подчертани антагонисти и протагонисти. Стремежът към знания и умения в съвременния свят, независимо в коя точка на земното кълбо живеем, е основния двигател, който допринася за еволюцията на човечеството. Знанията, уменията, разкритите и оползотворени по най-правилния начин, дарби, са онази ценност, която прави от човека – достоен Човек, а обществото, което предоставя условия те да се реализират – в достойно Общество .

Тщеславието, себичието, горделивостта, непочнеността, завистта, нездравата конкуренция, илюзиите за “най-” и “по-“, са пагубни и водят до семейни конфликти, до материални загуби, до болести, до социални сблъсъци.

Ето какво ми сподели Стана, когато я запитах, какво в края на краищата поставя за център в своя роман:

„Когато пиша не мисля нито за идея, нито за цели. Просто се ражда една история и героите ме водят. Така че едва ли ще мога да обясня защо те така се държат и какви ги вършат. Аз просто ги “наблюдавам” и се опитвам да разкажа. И ги обичам,  независимо дали грешат или постигат това, към което се стремят. Животът на моите герои е такъв, какъвто е на всички нас. Защитавам идеята, че екзистенциален хармоничен просперитет в обществото се постига само с човещина и любов.

Оставям книгите си да се дописват от читателите.”

Когато започнах да чета романа, се питах, защо Сан Франциско, а не Бургас или кой да е друг български град? Още след първите десетина страници, отговорът се намести сам. Стотици хиляди българи живеят в САЩ. Навярно стотици от тях– живеят и в Сан Франциско. Та планетата стана едно село – в  този обетован поход на българите към всички краища на света след падането на комунизма, всяка негова част се превърна във възможна територия на българското слово. Къде ще пребивава авторът и къде ще бъде написан романът, има ли значение?

Всъщност дали е Беатрис или Биляна, Дали е Патриция или Павлина, дали Индраил или Андрея… Това е само въпрос на нагласа.

В романа тийнеджърите са живи личности, търсещи с усилие своето място в живота. И така е навсякъде. Вгледайте се в лицето на всеки срещнат младеж и ще припознаете някоя  от героините или някой от съучениците им – Стю, Кент, Джеръми…

А комплексите и предразсъдъците на възрастните по цял свят са едни и същи – липса на диалог в семейството и между хората въобще, отчужденост между поколенията, фетишизиране на парите, расизъм, презрение към чуждата култура, и пр.

Докато четях аз си представях, че всички тези герои са едновременни превъплъщения на един и същ Висш Аз. Получи се интересна ситуация. Всеки един поотделно преживяваше нещо уникално, но това нещо кореспондираше с преживяванията на другите персонажи. Допълваше  цялостната картина и ми помагаше тя да бъде част от пейзажа на Големия Живот. Мога да твърдя, че подобни книги  представляват онова незначително на пръв поглед  парченце от пъзела, без което в пейзажа на Живота ще има една дупчица, и тя ще дразни нашия поглед, щом решим да се вгледаме в тази част на Творението.

„Топ 3” – така са известни трите приятелки в гимназията. Във всеки клас има елитни групичики, които подреждат  училищния живот, предопределят настроенията и взаимоотношенията между учители и ученици, отношенията между самите ученици и… разбира се, точно те създават най-големите проблеми на директора и класните ръководители.

За един ученик този роман е като надникване от позицията на неговата паралелка към друга паралелка, а за нас – по-възрастните, е като навлизане от един в друг квартал, който често ни изглежда като живот в друга паралелелна реалност, където попадаме заради нещо, което там е разтърсило скучното ежедневие.

Във всички училища съществуват стотици теми за тийнейдж-романи. Във всеки квартал, във всеки отсрещен прозорец има поне по една интересна неразказана още история. Дали ще привлече погледа ни, зависи от таланта на разказвача да наблюдава. А Стана Апостолова има талант да наблюдава. И да разказва.

Темата е тривиална – възпята в шлагерен вариант като „ще те накарам да се влюбиш”.  Облогът, дал заглавие на романа, е между Патриция и Индраил: Патриция ще накара за две седмици новият им съученик Кент да се влюби в нея. Облог за 10 000 долара!..

Как и дали ще успее? – няма да ви лиша от удоволствието да съприживеете тази интригуваща история. Но ще споделя поуката от нея – любовта не бива да бъде обект на облог или самоцел. И ако това се случи, последствията са винаги драматични.

Романът „Облог… Заслужава ли си да се прочете?  И защо?… Ще ви кажа:

  • Идеята не е за пренебрегване: Дребнотемие ли е ако се разкаже една случка в един клас. От онези, които всеки випуск си спомня, когато се срещнат след време на т.н. „другарски срещи”? Макар че винаги една история е периферия в живота за някого, но за друг може да се окаже център, около който се въртяг планетите на Слънчевата система. Особено за младежите, които все още не са загубили вкуса на живота.

И още:

  • В романа има конфликт. Събития, които анонсират настроенията и духа на съвременните хора. Провокират любопитството на читателя: Ами сега?… Какво ще се случи сега?..

И още:

  • Има динамика в действието. На пръв поглед е хаос – много герои, много имена и събития с бясна скорост – като на един дъх по пистата на живота. Но на последната страница всеки герой е заел своето място в представите на читателя. Жив и пълнокръвен, всеки е спечелил неговата симпатия или укор.

И още:

  • Романът предизвиква въпроси: за приятелството, има ли го, трайно ли е, кое го поражда или разрушава? За разпадът в семействата – ще продължава ли и кои са причините, които го предизвикват? Дали те са само при богатите?..

И още:

  • Има сладкодумие. „Облог” е увлекателен разказ, който ще изпълни с въпроси вашия есенен ден. Ще ви накара да се вгледате във вашите деца и внуци и дано откриете нещо от вашата собствена младост. А може да се припознаете в някой от героите на Стана – защото в този роман има персонажи, които на мен лично ми напомнят срещнати по моя път хора и ме навеждат на лично преживени неща.

Вярвам, че новият роман „Облог” на Стана Апостолова ще намери път до сърцата на много читатели, особено сред младите – и по години, и по душа.

Ирина Войнова