Home » АВТОРИ » М » Мирослав Антич » Песен за нас двамата

Песен за нас двамата

Песен за нас двамата

Мирослав Антич


Може би трябва да бъде така:
никога не се срещнахме двама,
търсехме се, протягахме си ръка –
поотделно, искахме щастие само.

Дъжд и вятър шибат лицето ми.
Пилеят жълтата ми коса като върба.
Денят е низ от празни улици към сърцето.
Къде съм? В коя част на града да спра?

Обикалям света с две празни очи
взирам се в лицата на минувачите.
Кого да попитам, вир вода съм, мълчиш…
Защо никога не те срещнах? Защо плача?

Или вече се е случило в оня ден?
Били сме на една крачка? У мен е причината,
в този миг съм се обърнал, огорчен,
а ти:  несъзнателно си отминала.

Може би целия свят сме преминали
в жадна лудост, еднакво сме търсили,
на една крачка сме се разминали?

Да. Може би така трябва да бъде.

Превод: Стана Апостолова

Мика Антић‎:

ПЕСМА ЗА НАС ДВОЈЕ
Знам, мора бити да је тако:
никад се нисмо срели нас двоје,
мада се тражимо подједнако
због среће њене
и среће моје.

По образима ветар ме млати.
Чупа дрвећу жуту косу.
У који део града да свратим?
Дан је низ мутне улице просут.

Вуцарам около два празна ока,
гледам у лица пролазника.
Кога да питам,
смешан и мокар,
зашто је нисам срео никад?

Ил’ је већ било?
Требало корак?
Можда је сасвим до мене дошла,
ал’ ја: за угао скренуо, горак,
а она: не знајући прошла.

Можда смо целу јесен обишли
у жудњи лудој, подједнакој,
а за корак се мимоишли?

Да. Мора бити да је тако.