Пясък

ПЯСЪК

Мика Антич

Това стихотворение трябва да се чете
много бавно.

Малко наклони главата си,
затвори очи
и мисли за пустинния пясък,
който се посипва на вълни и талази
и все още има своя собствена предопределеност
и сигурност,
защото никой не го е хванал да бърза.

Попадне ли на лоши атмосферни условия,
той ги затиска с теглото си.

Лете изсъхват реки, народи и култури,
а той ги надживява, и затрупва.

Ето защо, чети това стихотворение
полека както се сипе пясъка
недоловимо от ухото,
глухо за огромния простор наоколо…
Мисли за неща,
които ни правят силни и дълговечни.

Само този,
който никога не бърза,
може да се извиси над началото и
края,
да заслужи силата да бъде единствен
владетел
на невъобразими предели,

да изстрада грозотата и
красотата на всички твари около себе си…

Който бърза – закъснява.
С широко учудени зеници,
завинаги ще остане победен.

Завинаги само поданик.

“Дойдох, за да оповестя идването на пролетта!”, Мика Антич

miroslav-antic_03Мика Антич

Мирослав (Мика) Антич е сръбски поет , журналист, режисьор и художник …Роден е през 1938 и умира само на 54 години. Песните и стиховете са му много популярни сред децата и младите, и се слави като майстор на изразяването на деликатни и нежни чувства!.. Говори руски така, че русите не вярват, че не му е роден. Освен това говори и превежда от немски, английски, чешки, унгарски, ромски, италиански и френски езици.

Поетът, който пее за пролетта
Зарко Джурович

Мирослав Антич (1932.) нарича себе си “мокрия брат” от Мокрина. Бохем и гуляйджия, винаги е попадал в неприятни ситуации, но неговият творчески усет надраства средата, в която живее. Той притежава неудържим талант и енергия, и само смъртта може да го укроти. Стихосбирката за младите хора “Plavi čuperak (Синя китка)” и поетичната колекция “Mit o ptici (Мит за птици)”, го включват в списъка на най-големите поети на бивша Югославия през втората половина на миналия век.

Само по себе си да си писател, не означава много. Ако обаче авторовото въображение стане основа за въображението на социума и ако усилва амплитудата на духа, можем да кажем, че това е истинската цел на творческия живот. А запомнящата се поезия пътува през времето, запазвайки тези моменти, които са постижения за цяла една генерация, включително отдалечени моменти от миналото. Ние ще кажем, че той е роден поет защото още първите му произведения носят важни прозрения.

Мирослав Антич пише експресивно, запомнящо се, с богати образи и с бърз преход от едно усещане към друго, без да се нарушава ритмиката и в същото време семантиката на стиха.

Веднаж Антич каза:
– Дойдох, за да оповестя идването на  пролетта!
Сега, от разстоянието на времето, мислейки за Антич, за неговата поезия и бурен живот, аз си давам сметка, че това, което е най-привлекателно у него е бунтарският характер. В него се крие тайната на безкрайния талант в много области, поезията на първо място, а след това киното, художествените платна, журналистиката.

* Статията е поместена със съкращения