Home » АВТОРИ » К » Клеменс Брентано » Розата цъфти

Розата цъфти

Розата цъфти

Клеменс Брентано

О, розата цъфти,
Аз съм смирената пчела жужаща
която в листенцата потъва с чиста гръд
и мек прашец със сладък мед поглъща
а тя блести, младее всеки път
и пее одата на радостта
разцъфнала с божествени листа!

О, розата цъфти,
ти слънчево сияние, ела да светиш,
че още дълго лятото да трае
и буря да не скърши цветовете,
че сила черпя аз от таз` омая
и радостта изпълва ме отвътре
защото розата ми е напъпила.

О, розата цъфти,
тя се усмихва сред останалите рози
с такава нежност, лекота и сладост
че с цялото си същество се вричам
завинаги, единствено и с радост
аз другите цветя да не обичам
защото моята любов и моя пламък
запалваш ти, о моя роза, само!

Превод Стана Апостолова

Клеменс Брентано (9 септември 1778 – 28 юли 1842)

Clemens_Brentano

Клеменс Венцеслаус Брентано де ла Рош (на немски: Clemens Brentano), както гласи пълното му име, е немски поет и белетрист, роден в Еренбрайтщайн (дн. Кобленц) край р. Рейн в семейството на богат търговец от италиански произход.

Противно на желанието на баща си да поеме търговско поприще, Брентано следва минно дело и стопански науки в Хале и медицина в Йена, но скоро се отдава на литературните си наклонности и се сближава с писателите Виланд, Хердер, Гьоте и Тик.

През 1801 г. Брентано започва да следва философия в Гьотинген и там завързва сърдечно приятелство с поета Ахим фон Арним, с когото предприема романтично пътуване по Рейн. В Хайделберг двамата издават прочутия сборник от стари немски народни песни “Вълшебният рог на момчето” в три тома (1806-1808) и с това стават основатели на “Хайделбергската романтическа школа”. След години на депресии и вътрешна обърканост, прекарани в Берлин, Прага и Виена, Клеменс Брентано се отдава на религиозен мистицизъм и се отказва от светската поезия.

От творбите на Брентано блика богато, често извънмерно въображение. Поетът създава образци на любовната, духовната и мистичната лирика, балади и песни в народен стил. Смятан е за класик на християнската литература с книгите си за Дева Мария и тритомника “Печалните страсти на нашия Господ Исус Христос”, публикуван едва през 1858-1860 г.

В чест на поета град Хайделберг учредява през 1993 г. престижната литературна награда “Клеменс Брентано”.

 

По “Печалните страсти на нашия Господ Исус Христос” режисьорът Мел Гибсън създава филма “Страстите Христови” (2004).

http://bg.wikipedia.org/wiki/Клеменс_Брентано

 

 

Вечерна серенада


Чуй, пак флейтата ридае,
Хладният поток ехти!
Златен звук ще ни омае,
Тихо, тихо, не шепти!

Мила дума, ласка нежна,
Ах, сърцето не мълчи!
Сред нощта, в тъма безбрежна,
Звуците са рой лъчи!

Стихотворението “Когато слънцето се скри…” в превод на Венцеслав Константинов