Home » АВТОРИ » М » Милорад Павич » След всичко

След всичко

СЛЕД ВСИЧКО

Милорад Павич

*
Ако би ме отново взела,
Година празни листи без черта,
Може би бих могъл най-накрая
Да ти напиша любовно писмо.
Последно вместо първо.

*
Бил съм щастлив, но не съм знаел,
Била си нещастна, но не си знаела.
Когато разбрахме, бе твърде късно.
Завинаги за мен, но не и за теб,
Но и това не си знаела.

*
Когато в “Любич” ядохме
Телешко с печени зеленчуци,
Ти седеше нещастна и здрава,
А аз щастлив и болен.
В огледалото зад теб
Коли и хора идваха от улицата
И преминаваха по улицата.

*
За рождения ми ден, ми купи книга.
Прочетох я с твоите очи
И дебнех какво пише в нея,
Какво би искала от живота.
За мен е по-велика книга няма.

*
Някои ни мразят необяснимо,
Други ни обичат твърде много
Свикнал съм с това, а ти не
Разчитам само на тези другите
А ти само на първите.

*
Ти си ясновидка, по-добре виждаш бъдещето,
Аз не, по-добре виждам миналото.
Ти мислиш само за миналото.
Аз, само за бъдещето.
Може би всеки търси това, което няма.

*
Една жена ни предрече
Бъдещето не личи от миналото
Аз не вярвам в пророчеството.
На твоя чадър записах
Всички красиви дни са в нашето минало.
Всички мрачните дни са в нашето минало
Написа ти на моя дъждобран.
Нито ти вярваше в пророчеството.

*
Един мъдрец е написал
Не мога да живея със тебе или без тебе
Когато го прочетох рекох, че е хубаво казано.
Сега ме боли и не зная дали е хубаво
казано,
Но съм сигурен, че е истина.

*
На младини тялото е преди духа
На старини духът е преди тялото
Знам, че в бизнеса и в любовта
се използва мига,
Когато духът и тялото са равни.
Всичко е така, както трябва да бъде.

*
Ти беше млада, красива и талантлива.
Бях щастлив, заради твоя талант.
Ти беше нещастна, заради моя талант.
Нямахме време за самите нас,
А аз си мислех, че талантът няма възраст.

*
Аз говорех, че книгите са нашите деца,
Веднага щом останат да живеят в света,
Веднага щом децата се пръснат по света,
Веднага щом нашите книги обходят света.
Сега нашата къща е без хоросан, за да споява.

*
Казват, че времето
Спира в материята, а тече в енергиите.
Мисля, че нашето Сега,  е нашият живот.
Той се случва в пресечната точка на вечностите и времената.
Казваш, че само четири години
Сме в състояние да носим новите си дрехи.

 

Превод: Стана Апостолова

milirad-pawich

Милорад Павич

Една от емблемите на сръбската литература, Милорад Павич, е авторът на “Хазарски речник” и “Вътрешната страна на вятъра”, редом с Габриел Гарсия Маркес, се смята за една от иконите на модерния и магическия реализъм на ХХ век, а заедно с нобелиста Иво Андрич са може би най-прочутите сръбски автори.

Павич е експерт по сръбска литература от ХVII-ХIХв. Преподавал е в редица университети, сред които и Сорбоната и Виенския. През 2006 СУ “Св. Климент Охридски” му присъди титлата Доктор хонорис кауза.
Милорад Павич (1929) беше професор по история на сръбската литература и история на културата в Белградския университет.

Още с първия си роман Хазарски речник (1984) се превръща в световна знаменитост. Автор е на” Пейзаж, рисуван с чай”(1988),” Вътрешната страна на вятъра” (1991), “Последна любов в Цариград (1994) “и др.

“За мое удивление книгите ми са преведени на 66 различни езици. Накратко, аз нямам биография. Имам само библиография.” – Милорад Павич.