Home » АВТОРИ » В » Владимир Висоцки » Спасете душите ни

Спасете душите ни

СПАСЕТЕ ДУШИТЕ НИ
Владимир Висоцки
На 25 януари 1938 г е роден бардът Владимир Висоцки, оставил следи в душите на поколенията.

Уходим под воду.
В нейтральной воде
Мы можем по году
Плевать на погоду,
А если накроют –
Локаторы взвоют
О нашей беде:Спасите наши души!
Мы бредим от удушья.
Спасите наши души,
Спешите к нам!
Услышьте нас на суше –
Наш SOS все глуше, глуше,
И ужас режет души напополам!И рвутся аорты,
Но наверх – не сметь!
Там слева по борту,
Там справа по борту,
Там прямо по ходу
Мешает проходу
Рогатая смерть!Спасите наши души!
Мы бредим от удушья.
Спасите наши души,
Спешите к нам!
Услышьте нас на суше –
Наш SOS все глуше, глуше,
И ужас режет души напополам!

Но здесь мы на воле –
Ведь это наш мир!
Свихнулись мы, что ли –
Всплывать в минном поле!
А ну, без истерик!
Мы врежемся в берег!-
Сказал командир.

Спасите наши души!
Мы бредим от удушья.
Спасите наши души,
Спешите к нам!
Услышьте нас на суше –
Наш SOS все глуше, глуше,
И ужас режет души напополам!

Всплывем на рассвете –
Приказ есть приказ.
Погибнуть в отсвете –
Уж лучше при свете.
Наш путь не отмечен.
Нам нечем… Нам нечем…
Но помните нас!

Спасите наши души!
Мы бредим от удушья.
Спасите наши души,
Спешите к нам!
Услышьте нас на суше –
Наш SOS все глуше, глуше,
И ужас режет души напополам!

Вот вышли наверх мы,
Но выхода нет!
Ход полный на верфи,
Натянуты нервы.
Конец всем печалям,
Концам и началам,
Мы рвемся к причалам
Заместо торпед!

Спасите наши души!
Мы бредим от удушья.
Спасите наши души,
Спешите к нам!
Услышьте нас на суше –
Наш SOS все глуше, глуше,
И ужас режет души напополам!

Потапяме се!
В неутрални води!
Ние можем да плюем на лошото време.
А ако ни открият –
Локаторите ще известят
за нашата беда.Спасете нашите души!
Бълнуваме от задух!
Спасете нашите души!
Бързайте към нас!
Чувате ни на сушата –
Нашия СОС –
все повече заглъхва, заглъхва
и ужасът реже душите – наполовина.И разкъсва се аортата!
Но на нагоре – не смеем!
Там в ляво на борд,
там в дясно на борд.
Там право отпред в прохода чака –
рогатата смърт.Спасете нашите души!
Бълнуваме от задух!
Спасете нашите души!
Бързайте към нас!
Чувате ни на сушата –
Нашият СОС
все повече заглъхва, заглъхва
и ужасът реже душите – наполовина.

Но тук сме свободни!
Това е нашият свят.
Да не сме луди,
да изплуваме в минно поле!?
“Айде, без истерии.
Ще се врежем в брега”
Каза командирът.

Спасете нашите души!
Бълнуваме от задух!
Спасете нашите души!
Бързайте към нас!
Чувате ни на сушата –
Нашият СОС
все повече заглъхва, заглъхва
и ужасът реже душите – наполовина.

Изплуваме на разсъмване.
Заповедта си е заповед!
Ако ще умираш в разцвета си –
по-добре да е по светло!
Нашият път не е отбелязан.
Нас ни няма! Няма ни!
Но помнете – Нас!

Спасете нашите души!
Бълнуваме от задух!
Спасете нашите души!
Бързайте към нас!
Чувате ни на сушата –
нашият СОС
все повече заглъхва, заглъхва
и ужасът реже душите – наполовина.

Ето, изплавахме!
Но изход – няма!
Ход – пълен напред!
Натегнати са нервите!
Накрая всички печелим.
Край и начало –
и ние се устремихме напред…
Вместо торпедо…

Спасете нашите души!
Бълнуваме от задух!
Спасете нашите души!
Бързайте към нас!
Чувате ни на сушата –
нашият СОС
все повече заглъхва, заглъхва
и ужасът реже душите – наполовина.