Home » КНИГИ » Стихоприношения от обратната част на деня

Стихоприношения от обратната част на деня

СТИХОПРИНОШЕНИЯ ОТ ОБРАТНАТА ЧАСТ НА ДЕНЯ

Пламен Парнарев

Роза Боянова е Дама в съвременната българска поезия.Фина жена с изключително чувство за хармония.Носителка на две големи национални награди за поезия на името на Владимир Башев и Иван Пейчев.Автор на поезия и литературна педагогика за деца, съставител на над 30 книги с уникален цялостен принос в българската литература за деца. Ярко име от съвременния небосклон на българската поезия с един удивителен и уникален поетичен свят, съчетал прекрасно чистата истинска лирика, поднесена майсторски и не натрапливо, с обелени и почистени до блясък думи, не натоварени в излишна обремененост от условностите на времето, в което пребиваваме. И в същото време-лирика, даваща свобода на мисълта и усещането за разчупено, почти нереално съществуващо пространство около нас.
Поезията й се отличава с удивителна лекота на изказа, с майсторско изграждане на образите в наратива и една запомняща се мекота и нежност на стиха, вплетени в докосваща ни дълбоко чувственост и тъга по отминалото време. Но едновременно с това – поезия дълбоко рационална, привличаща ни към себе си с разума, с мисловната структура на поетичната картина. Именно чрез нея поетесата извежда по един неин си само специфичен, уникален за поезията ни начин, тази дълбока неизказана до край любов, нежност, житейска драма, тази противоречивост и в същото време – единство, това вплетено противоборство, но и едноначалие на първичното с дълбоко осъзнатото, рационалното… Една тиха мисловна буря, едно поетично подмолно вълнение от обратната страна на деня, което тревожи, оставя будна съвестта и разума ти дълго и трайно след полунощ.
Защото, за да потънеш и се разтвориш напълно в света й на поетеса, ти е нужна самота. Самотата и спокойствието от обратната част на деня. Където часовете и сенките, любовта и морето, брега и въздухът са едно и също нещо. А животът в тебе ти нашепва, че няма отровен двойник…
Последната книга на поетесата „Стихове от розариума” е една своеобразна поетична антология от издадените до момента книги с поезия, съставена и образно казано – композирана с вещина от неин възпитаник в пътя на красотата и хармонията – поетът Иван Брегов. Седемте части на книгата са без заглавия, а само означени с числа. И тук откриваме изпълнена цялата палитра от тези упоменати по-горе правила за оценка. Стиховете във всяка част са органично свързани по смисъл и чувство, както един с друг, така и интертекстово –между отделните части. Преливането от една в друга част от книгата е хармонично и прекрасно съчетано с основната, според мен идея – да се накара читателят да мисли над прочетеното. И посредством мисловния процес да изгради едно свое образно и дори до болка сетивно усещане за стиха, за написаното. В същото време сътворения от бял стих свят на поетесата не ограничава прочита, не го разтваря в римувани образи, а напротив – разчупва пространствената цялост на една предварителна мисловна нагласа у читателя. Това изненадва, кара те отново и отново да се завръщаш в отделните части, да съзерцаваш красотата на думите и образите в отделните стихове. Да съпреживяваш нейния поетичен свят. Да се огледаш от нейния ракурс интровертно в себе си. И да останеш с тази книга дълго, дълго… Навярно, докато те изпълни целия с красотата на своята образност и с чистата си лирика. Стиховете живеят, дишат в един откровен поетичен диалог с читателя си.
Лиричната изповед е честна, откровена до болка, до рана. Повествованието във всяка част от стиха е завладяващо, както с плътността на образите и поетичния почерк, така и с откровението си към читателя, с тази философска дълбочина и чистота на думите-стихоприношения.
„Пишем, за да оцелеем“ споделя Роза Боянова в едно интервю. Бих продължил – оцеляваме като пишем. Защото времето и пространството, които обитаваме, ни превърнаха в оцеляващ с писане вид…
С този стремеж да се пречистиш в думите сам, да откриеш магията на техните символи и се пренесеш в тяхното време и пространство. В техния паралелен континуум, съставящ и част от живота ти днес, сега, в тази минута, в този миг…
„Природата-поезия
държи в ръцете си света
и го оформя.“
Това изповядва като свое кредо поетесата в едно от последните стихотворения на сборника- „Моят живот е хипербола на всичко видяно в детството…“
И, прочитайки за кой ли път вече тази топла и истински чувствена поетична книга на Роза, разбирам, че „наслушала се на ужасни стихове,/нагледала се на човеци книжни,/напатила си от сърца/ като сърцето на молива твърди “ поетесата остава вярна на себе си въпреки цялата отчужденост на този свят, с вярата че
„най-после
по бялата и
аристократична кожа
на хартията
думите ми
ще останат
чисти“.
От сърце й го пожелавам. И оставам един поклонник в нейния поетичен свят.
Завинаги.