Home » ПРЕВОДАЧИ » Стана Апостолова » “TУМБА-ЛУМБА”

“TУМБА-ЛУМБА”

Спектакълът на ДКТ – Бургас

tumba-lumba“TУМБА-ЛУМБА”

Знаех за голямата международна слава на спектакъла „Тумба-Лумба“ и отидох да го гледам с големи очаквания. Съпреживяното надмина всичко, което съм си представяла.

Значенията и истините никога не са абсолютни или независими от времето, а винаги са в рамките на специфични социални и исторически условия. Но режисьорката Христина Арсенова опровергава това твърдение постигайки универсалност, дори и като времева диспозиция, като оставя у аудиторията усещане за енигматичност в смисъла на „любов”. Нашето възприятие излиза извън обществото, културата или езика, макар че се идентифицираме с изобразяваното. Смисълът произлиза от вътрешните взаимоотношения между отделните части, така органично подбрани и хармонично преливащи, че сякаш е събрана квинтесенцията на индивидуалния опит в създаването на етнокултурна принадлежност чрез интернационалното самоизразяване. Постановката излиза далеч от очертанията на етнографския дискурс. Смисълът се счита за нещо “присъщо” на „повествованието” и всеки зрител от най-малкият до най-възрастният счита, че има определени способности да внесе светлина в него. Затова аплаузите и ритмичното ръкопляскане, опитите за пригласяне и овации съпътстват съвсем естествено играта на актьорите, които с неподозирано майсторство поддържат мита, че нещата са смисленозначими преди да ги облечем в думи. Тук другостта и различието в предметите на една архаична битност се заменят с присъствието и идентичността.

Гледайки динамично сменящата се игра на кукли и актьори, ние забравяме опозиционното мислене „магия” – „реализъм”, „фантазия” – „действителност” и се очовечаваме, чувствайки сърцата си да бият в резонанс с ритъма на тъпаните.

Пиесата не отговаря на общоприетите стандарти и същевременно не използва ефектни или евтини трикове за привличане на вниманието. Постановката е оживителна, оптимистична, продуктивна и положителна и с модерни средства, с тънък усет за мярка в градацията на действието и сценографията, по-скоро поставя въпроси, отколкото дава отговори.  Но приканва да се освободим от антагонизма, от антипатиите, от омразите и различията си и да се опитаме да мислим от гледището на единното семейство, единния живот, единното човечество. Изкуството може да се определи като изразяване на единството на света чрез определени средства. За да бъде разбра­но изкуството, първо трябва да се проумее световното единство. Художественият гений на режисьорката е постигнал това внушение. Но дори блестящата концептуално идея трябва да се осъществи и оживи от актьорите. Кастингът е точен до прецизност. Четиримата са толкова добре подбрани, че според мене е невъзможно да се получи същият ефект, ако някой от тях бъде заменен.tumba-lumba-2

Георги Минков, Диян Русев, Неделина Роселинова, Румяна Кралева се раздават докрай на сцената, като зад обредността, динамиката на сменящите се картини от трудовия бит, любовните закачки и шеговитите сценки се крие огромен труд. Непрекъснатата смяна на кукли и аксесоари, съпроводени от танци и пантомима и еспресивно сценично присъствие дават голяма радост на зрителите, въвличат ги, правят ги съпричастни, внушават им виталност и носят възторг, но изискват голямо майсторство.

Румяна Кралева огрява сцената с неподражаемата си усмивка и лекотата на превъплъщаването, сияе с уникално въздействие. Неделина Роселинова е крехка и трансформираща се от дете в кръшна млада мома. Георги Минков с яркото си присъствие и кукловодене е очарователен в народните танци. А Диян Русев е снажният левент, превръщащ се в кукер, събиращ в себе си цялата палитра от сложни образи, поникнали от корените на народното творчество. Четиримата в ритъма на „Тумба-Лумба“ покоряват сърцата ни с веселба и оптимизъм, техните внушения вибрират у нас, хедонизмът на народното веселие разтърсва цялата ни същност.

Високо творчество има тогава, когато човек прокарва нови пъти­ща. Ако сравним вниманието на публиката с лъч на прожектор, осветяващ даден обект на вдъхновение, става ясно, че художественият състав, създал спектакъла „Тумба-Лумба“ е избрал безпогрешно направлението на прожектора, и точно го е фокусирал.

Усещането за красота не може да се внуши. То идва с чувството за единство и завършеност на света. Докато гледах „Тумба лумба” се появи у мене усещане за красота и единство с всички в залата. Очевидно навсякъде по света зрителят достига до това емоционално и ментално състояние на духа.

Стана Апостолова